Германски историк: ″Не бива да се примиряваме с анексията на Крим″ | Новини и анализи от Европа | DW | 14.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Германски историк: "Не бива да се примиряваме с анексията на Крим"

Путин се възползва от новата ситуация в света, за да разпали евентуална нова война в Европа, твърди в интервю за Дойче веле известният германски историк и публицист Карл Шльогел.

ДВ: Основателен ли е историческият паралел между анексирането на Крим, последвалите събития в Източна Украйна и събитията в навечерието на Втората световна война?

Карл Шльогел: Човек може да сравнява, но не бива да отъждествява историческите събития. Всяка историческа ситуация е уникална. Аз не се боя да правя сравнение с 30-те години на миналия век, с мюнхенската политика на умиротворяване, с т.нар. аншлус на Австрия и Судетската област към нацистка Германия. Подобни сравнения са напълно легитимни. По същество обаче няма нужда от такова сравнение, защото тук става дума за самостоятелен анализ на събитията в Украйна.

ДВ: Въпреки това, какви поуки бихме могли да извлечем от 1938 година? И как би трябвало да реагираме на сегашните събития?

Карл Шльогел: Урокът, който научихме от 1938 година, е много прост. Мюнхенската конференция беше капитулация на държавата пред шантажа на Хитлер. Тя откри пътя за последвалата агресия. Но ние нямаме нужда от мюнхенския опит, за да вземем решение за отпор на агресията. Всяка нападната държава е в пълното си право да се защитава с помощта на други държави. Затова мисля, че европейците са длъжни да подкрепят Украйна. Не бива да се примиряваме с анексията на Крим. Нито юридически, нито фактически. Европейците са длъжни да се договорят за мерки за защита. В дадената ситуация става дума за единодушие по въпроса за санкциите.

ДВ: Сегашната ситуация е много по-трудна, отколкото през 1938 година. Eвропейците може би просто не знаят как да се протовопоставят на политиката на руския президент?

Карл Шльогел: Да. Но първо трябва да сме наясно защо Западът или европейците не знаят как да реагират на провокациите. Една от причините е, че в Централна Европа дълго време не е имало война, благодарение на системата за симетричното ограничаване и взаимно възпиране. Съществува и елемент на привикване към мирното време и ликвидирането на границите. Европа е интегрирана както никога досега. Този, който сега се придвижва из Шенгенското пространство, изобщо не може да си представи предвоенното време. Освен това Европа е безпомощна спрямо руската политика. Европейците не бяха готови за това, че някой, както направи Путин, ще заяви пред световната общественост, че не е имало никаква агресия, хората просто били купили запазени военни униформи от магазините. Никой в Европа не беше подготвен за такава наглост и лъжа.

Historiker und Publizist Karl Schlögel

Германският историк и публицист Карл Шльогел

ДВ: Каква е причината?

КШ: Мотивите са многопластови. В Германия например това е дълбокото чувство на вина за престъпленията, извършени от германците в Източна Европа и в Съветския съюз. При това Германия изпитва чувство за вина само по отношение на Русия, но не и по отношение на Украйна, която е била изцяло окупирана, а градовете й са били разрушени от нацистите. Голяма част от хората, изпращани на принудителен труд в нацистка Германия, са от Украйна. Основните места на масови избивания на евреи на съветска територия също са в Украйна - в Бабин Яр, Одеса, Харков. Освен това има и един вид сантименталност, както и при мен. През целия си живот съм работил за развитието на германско-руските отношения. Винаги съм се старал да обясня на германците, че Русия е невероятно интересна и богата страна. И не искам да се разделям с това сантиментално отношение. Трябва обаче да погледнем действителността в лицето. Хората в Германия трябва да разберат, че Путин няма нищо общо с Достоевски, а агресията в Украйна няма нищо общо с изключителната литература на Пушкин или Чехов.

ДВ: Има исторически примери, когато анексирани територии с времето биват де факто признати - Балтийските страни, присъединени към Съветския съюз, например. Може ли и с Крим да се случи същото?

КШ: Не знам. Понякога народната памет е много къса. Има обаче и случаи, когато настойчивото напомняне за юридическия факт на окупация и нарушаване на суверенитета е било успешно. Между другото, американците никога не са признавали окупацията и интегрирането на балтийските държави в Съветския съюз. И в дългосрочна перспектива - с разпадането на Съветския съюз и възстановяването на суверенитета на страните от Балтика - се оказаха прави. От гледна точка на международното право, смятам за неправилно завръщането към нормалното ежедневие и нормалното икономическо сътрудничество с партньор като Русия. Не е възможно да имаш добри делови отношения с партньор, който не признава никакви правила.

ДВ: Много хора смятат, че вече живеем във втора "студена война". По какво тя се отличава от първата?

КШ: Не споделям теорията за възобновяване на "студената война". "Студената война" беше уникално стечение на обстоятелствата в условията на симетрично разположение на силите на Запада и Изтока в Европа. Симетрията на взаимното възпиране беше гарант за мира в Европа. Сега ситуацията е съвършенно различна. На политическата сцена днес има много играчи и центрове на влияние - Източна Азия, Латинска Америка, Африка, Европа. Вече няма двуполюсен свят и симетрия на взаимно възпиране. И между другото Путин разбра това. Той видя, че отново са възможни локални войни, че може да използва различни форми на водене на война, изпробвани в други региони по света. В частност и такива терористични методи, каквито се използват в Близкия изток или в Сомалия. Имаме работа с нова ситуация и трябва да впрегнем целия си аналитичен потенциал, за да я оценим. Трябва да се освободим от историческите аналогии.

Редакцията препоръчва

Реклама