Германски експерт: ″От това зависи бъдещето на България″ | Новини и анализи от България | DW | 14.05.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Германски експерт: "От това зависи бъдещето на България"

Бедността не е единствената причина за корупцията. Често някои особености на нашия манталитет превръщат хорската подкупност в системно явление, казва за ДВ новият ръководител на бюрото на "Конрад Аденауер" в София.

ДВ: Имат ли управляващите в Германия християндемократи достатъчно информация за равнището на корупцията в България? Водят ли разговори с ГЕРБ по въпроса?

Торстен Гайслер: Разкриването на истинските размери на корупционните практики невинаги е лесно. При тях, за разлика от други престъпления, няма индивидуални жертви. Има само извършители, които, разбира се, нямат интерес да съобщават на органите за извършено противоправно деяние. Но ситуацията във всяка отделна страна е различна. С нашите политически приятели в България говорим по всички политически важни въпроси, естествено и за корупцията. Борбата с това явление е основен момент в механизма за сътрудничество и проверка на Европейската комисия за България и Германия иска да подпомага своя партньор, за да има успехи в тази област. Не на последно място от това зависи и развитието на българската икономика.

ДВ: Знаем, че в Източна Европа почти няма осъдени за корупция политици - Румъния може би е изключение. Дали това не е някаква манталитетна особеност на източноевропейския човек, който очевидно е по-устойчив на бури от такова естество, отколкото западния - на Запад се разкайват и подават оставки?

Торстен Гайслер: Живях в Румъния от декември 2010 до февруари тази година. Там наистина е постигнат значителен напредък в борбата с корупцията във високите етажи на властта. Ред високопоставени политици, сред тях и бивш премиер, бяха обвинени, а някои получиха дългогодишни ефективни присъди. Националната антикорупционна дирекция в Букурещ е високопрофесионална антикорупционна прокуратура и нито един политик, съдия, предприемач, бил той и много влиятелен, не може да се смята за недосегаем при извършване на корупционно престъпление. Впрочем, Алиансът за чиста Румъния провери обвиненията, че Антикорупционната дирекция разследвала едностранно, във вреда на определена политическа партия. Той установи, че следствията срещу политици от тази партия са пропорционални спрямо броя на нейните представители във властта. При всички успехи обаче в Румъния има все още един голям проблем: на Антикорупционната дирекция и Националната служба за неподкупност се налага непрекъснато да воюват с парламента за снемане на имунитети и да изискват съгласието му за наказателно преследване на народни представители. Трябва да е ясно: имунитетът на депутатите не служи за тяхното опазване от наказателно преследване, а им е даден като гаранция за работата им в парламента. Не само аз, но и мнозина в България и цяла Европа следят с голямо внимание дебатите в българското Народно събрание за нов антикорупционен закон. Много се надявам да стане добър закон, който последователно да се прилага. За бъдещото развитие на България това е от изключително значение.

Работници от Кремиковци срещу корупцията

Протест в София срещу корупционните обвързаности в политиката и икономиката

ДВ: Повечето българи остро критикуват корупцията сред управляващите, но във всекидневието си мнозина приемат да дадат или да получат някакъв подкуп. Как може да се преодолее това положение?

Торстен Гайслер: Борбата с корупцията трябва да се води на всички нива и тя не бива да се толерира. Въпреки това, моето възмущение е селективно. Защото аз идвам от страна, в която една обучена медицинска сестра започва кариерата си с начална брутна заплата от 2350 евро. А в Югоизточна Европа мнозина работят по 40 часа на седмица и не могат да свържат двата края със заплатата си. Съвсем очевидно е, че те ще са по-податливи на приемането на облаги. Никак обаче не мога да разбера хора, които вече имат повече пари, отколкото могат да изхарчат през живота си, и които продължават да приемат огромни подкупи – поради безгранична алчност, която би трябвало само да презираме. По правило обаче борбата с корупцията трябва да се води на всички равнища, защото тя, не на последно място, е пречка за инвестициите и възпрепятства издигането на хора с ниски доходи до нивото на средната класа. Само че бедността не е единствената причина за корупцията. В Румъния често наблюдавах, че и хора с ниски доходи се изказваха едва ли не с възхищение за забогатели хора, макар да имаше много индикации, че това имущество не е придобито със законни средства. Подобен манталитет води до прерастването на подкупността в системно явление.

ДВ: България заделя значителни средства за правосъдната си система, но резултатите от нейните работа, по оценка на Европейската комисия, не са добри. Българската прокуратура вече сама признава, че не повдига обвинения за подкупност към високопоставени политици и “приятелската” им бизнес-среда. Какви са причините за създалата се ситуация?

Торстен Гайслер: В България отдавна има яснота по въпроса, че има нужда от реформи в прокуратурата. Затова сега в София са поканени експерти от различни страни, в това число и от Германия, за чиито прокуратури се смята, че функционират добре. Тези експерти трябва да анализират задълбочено ситуацията в България и след това да направят конкретни предложения за нейното подобряване. Проблем е обаче, че прокуратурите в страните, от които идват тези експерти, са организирани по различен начин. Все пак се надявам изпратените в България прависти да успеят да се споразумеят за общи предложения, а след това ще е необходима и политическа воля те да бъдат изпълнени. В Румъния правосъдието също е изправено пред големи предизвикателства и някои проблеми не са решени. Но Националната антикорупционна дирекция и подчинената на вътрешното министерство Генерална антикорупционна дирекция работят решително. И Върховният касационен съд в Букурещ, и другите румънски съдилища разглеждат делата за подкупност грижливо и не се страхуват да произнасят осъдителни присъди.

Полицаи отвеждат кмета на Букурещ Сорин Опреску

През септември 2015 г. кметът на Букурещ Сорин Опреску беше задържан по обвинение за приемане на подкуп от 25 хил. евро

ДВ: Трябва ли, според Вас, системата за случайно разпределение на разследванията да бъде въведена и в българското досъдебно производство? Необходимо ли е разследващите полицаи да са с правно образование, какъвто не е случаят в България? Къде, според Вас, се къса нишката между досъдебно производство-прокуратура-съд, което води до издаването на несъразмерно голям брой оправдателни присъди или до прекратяване на делата поради изтекла давност?

Торстен Гайслер: В Германия почти няма полицай, който да е юрист, но всички са добре подготвени в правната материя. Това е необходимо, защото полицаите трябва наистина да преследват престъпления, но заедно с това да спазват и закрилят правата на заподозрените и на други граждани. В Германия прокуратурата е длъжна да е обективна. Пред съда всеки има право на „законен съдия“, т.е. на предварително разпределение на съответното дело на конкретен съдия, което впоследствие да може да бъде проверено. Но по преценка на Европейската комисия и в България в това отношение изглежда има напредък. В последния доклад за напредъка от 27.1.2016 тя признава, че Висшият съдебен съвет е предприел мерки, подобряващи прилагането на принципа за случайното разпределение на делата. Комисията подчертава, че през октомври 2015 е въведен централизиран софтуер за случайно разпределение на делата за цялата съдебна система. В германския Наказателно-процесуален кодекс са предвидени много причини за спиране или за временно прекъсване на давността по разследвани престъпления. Само че ако веднъж е започнало разследване от страна на институциите, за адвокатите е почти невъзможно случаят да бъде умишлено доведен до „прекратяване поради давност“.