Германската мечта на видинските роми | От Балканите към Германия: факти вместо митове | DW | 22.10.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От Балканите към Германия: факти вместо митове

Германската мечта на видинските роми

Половината ромска махала на Видин вече е в германския град Кобленц. Нашата авторка Татяна Ваксберг живя един месец в махалата и получи предложение за помощ: как да емигрира в Германия, ако някога ѝ се наложи.

Ако искам да емигрирам в Германия, вече знам как. Научих го от Борис*, трийсетинагодишен продавач от ромската махала на Видин. Той самият живее в България, но голяма част от семейството му е в германския град Кобленц - обичайната емигрантска дестинация за повечето роми от квартала. Първите емигрантски семейства се отправят натам още в началото на прехода. Днес до този град пътуват два буса на махалата, и то три пъти седмично. Нямат разписание, нито пък спирка, но всички знаят как се пътува с тях - човек се отбива в кафенето на Георги, плаща 80 евро за билет в едната посока и получава обслужване “от врата до врата” - вечер бусът обикаля квартала, за да събере багажа на пътниците, а преди разсъмване минава за втори път, за да натовари и самите пътуващи.

"Трябва ти някой, който да ти каже какви са законите"

“Ако му се явиш ей така в кафенето и кажеш, че искаш да пътуваш, няма да стане”, предупреждава Борис. Бусовете обикновено не качват непознати, а още по-малко пък качват непознати, които нямат посрещачи в Кобленц. Германската администрация се отнася подозрително към бусовете и ги подлага на редовни проверки (“само ни чакат да стигнем града и ни карат да свалим регистрационните номера”, оплаква се собственикът на буса). Последното, което шофьорът би искал, е да се окаже забъркан в наркопласьорски или своднически истории, каквито не липсват. Проблемът се избягва с въвеждане на собствен филтър: трябва да си имаш посрещач от Кобленц, който да е от махалата и да “отговаря” за теб. Това и за теб е добре, пояснява Борис. “Ти и без това си заникъде в Германия, ако нямаш при кого да отидеш. Трябва ти някой, дето да ти каже какви са законите”.

Bulgarien Romaviertel in Vidin

През последните десетилетия ромският квартал на Видин се разраства дотолкова, че вече плътно граничи със старото гробище на града

Думата “закон” се чува постоянно в разговорите в махалата и всъщност замества понятието “начин на живот”. Човек, който “познава законите”, обикновено е някой, способен да те предупреди, че боклукът се изхвърля само в четвъртък, че жената не е обслужващ персонал, а емигрантският живот започва с регистрирането на даден адрес. Последното няма как да си осигуриш, ако си сам, предупреждава Борис. Опитвал е и знае - германците “те пускат под наем” само ако имаш статут, работа или поне доход. Затова най-сигурният начин да се сдобиеш бързо с германски адрес е да отидеш под наем при някой “свой” - нещо, което бусовете и без това те принуждават да правиш, за да ползваш услугите им. И затова те доставят не до някоя спирка в заветния Кобленц, а право до вратата на посрещача, който е твой своеобразен гарант. Истинският подарък, който Борис ми предлага за моето хипотетично емигрантско бъдеще, е тъкмо това: посрещач. Чак втори по важност е другият подарък - възможност за кратковременна работа на черно, докато се легализирам.

Статистика за емигрантския поток няма, но махалата във Видин си има собствен несертифициран статистик - това е Георги от кафенето, който е и един от собствениците на бусовете. По негова информация в Кобленц живеят около 300 семейства от махалата, а в Кьолн - около 200 други. За сравнение - по данни на ЧЕЗ ромската махала наброява малко над 900 домакинства с абонатни номера. Борис пък твърди, че цели 60-70% от жителите на махалата са заминали. Не само за Германия. Има много жени, които гледат възрастни в Италия, много хора, пръснати из Великобритания и Финландия, както и сезонни работници в Гърция и Испания. “С един месец събиране на портокали в Гърция изкарват зимата”, казва ми той.

"В Германия не те питат дали си циганин, а дали работиш"

Запознавам се с Борис в един от най-трудните моменти от живота му. Трябва да вземе решение дали да остане във Видин или да замине “завинаги” за Кобленц, където “каквото ще да става, все ще има работа”. В полза на оставането във Видин е познатата среда, приличната работа и двуетажната тухлена къща с всички удобства в нея - хладилник, фризер, перална машина, миялна, плазмен телевизор и хол с редовно полиран паркет. Против оставането във Видин е неспирният ръст на безработицата, която през миналата година надвишава 23 на сто, а тази година надминава и собствения си рекорд - само през месец март тази година са били съкратени над 600 души, работили в шивашки цехове, в остатъците от някогашното предприятие “Видахим”, както и в сферата на почистването. Към това се добавят и проблемите на махалата, която все повече добива характеристиките на гето с издигнатата бетонна стена и премахнатия пряк път до града. Да не говорим за зачестяващите подмятания към дъщерята на Борис, която учи в града.

Bulgarien Romaviertel in Vidin

5-годишно момиченце всеки ден минава през тази дупка в стената, отделяща ромския квартал на Видин от железопътната линия. Детската градина е от другата страна на стената.

Ясно е какво говори в полза на заминаването - усещането за перспектива, което Борис изразява по следния начин: “В Германия не те питат дали си циганин, а дали работиш. Ако работиш, те сами те бутат да продължаваш нагоре”.

За ромската махала във Видин “бутането нагоре” има и географски измерения. Тези, които имат добро трудово досие в Кобленц, в повечето случаи се местят в Кьолн - място, където децата отиват, след като вече са забравили и български, и ромски, а родителите им вече знаят основните правила на живота в Германия. Най-успелите пък заживяват във Франкфурт.

Този специфичен емигрантски път обяснява и прогнозите на кибиците от централния площад в махалата: еди-кой си няма вече да се върне, той е във Франкфурт. Но еди-кой си може и да се върне, той е още в Кобленц. Кибиците предлагат и друг ключ към разбирането на квартала - само като видят кой влиза в пощата, и вече знаят как ще се развие денят му. Ето я Гергана* например - щом е тръгнала за пощата, значи ще получава пари от майка си, вероятно около 300 евро, с които да изкара месеца. “Така живее целият квартал”, пояснява един от мъжете, ежедневно заети с люпене на семки, псуване по адрес на политиците и подмятания към по-симпатичните минувачки. “Що не идеш да видиш тетрадката в магазина" - казват ми хорово всички. "Виж как народът живее на вересия”.

Вижте видеото 05:44
Now live
05:44 мин.

Животът в ромската махала на Видин

В минимаркета до централния площад тетрадката с вписаните вересии вече е без празен лист. “Даваме всичко на аванта, стига да знаем, че в семейството на купувача има някой заминал за чужбина”, обяснява продавачката. “Ако има, значи по някое време ще получи превод по пощата и ще дойде да се издължи”. “Ооооо, я виж кой влиза в пощата” - сръгва ме през това време един от кибиците. “Марио! Той нищо няма да получава, но ще говори по скайп с гаджето в Италия”. “Край, сватбата там ще я правят, гаджето не е от махалата”, довършва разясненията друг.

"Ако стигнем до Франкфурт, край на България!"

Ето я и Елена*, всеки ден говори с мъжа си в Кобленц, чака да ѝ каже, че е станал “легален”. Днес очевидно е щастливият ден, понеже Елена прекосява площада с бурен възглас на българо-немски: “Дали са му щоерномер!”. После ми обяснява: “Без щоерномер мъжът ми може да работи само на черно за 7 евро на час и да трепери да не го хванат. А сега става легален, ще взима почти двойно, ще се премести в самостоятелен апартамент, пък и аз ще мога да отида при него с детето”.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

"Айде, и Елена заминà”, отмятат кибиците между два пакета семки. После ме затрупват с разсъждения: който иска да замине, най-добре да изкара курсове за шофьор категория С. Или да се гласи за строител. Всичко друго е по-зле платено: “Няма да ти стигнат за къща”. “За къща в коя страна” - питам аз. “В махалата бе, ние печелим в Германия, но харчим в България, не виждаш ли, че строим и върху блатото”, смеят се в хор философите на квартала. Един успява да надвика смеха на останалите: “Освен ако не сме стигнали до Франкфурт. Тогава край на България!”.

*Имената са променени от редакцията

Редакцията препоръчва

Аудио и видео по темата