Германия - страна-властелин? | Новини и анализи от Европа | DW | 04.06.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Германия - страна-властелин?

ЕС се разпада заради доминантната роля на Германия, твърди един френски интелектуалец. А един италиански философ му отговаря: точно обратното - днес печеливш се оказва единствено германският модел. Кой от двамата е прав?

Френският философ, антрополог и демограф Еманюел Тод отдавна привлича вниманието с радикалните си тези. Навремето той прогнозира залеза на САЩ като световен лидер, завръщането на Русия на голямата сцена, но и светлата перспектива пред тандема Германия-Франция. Днес Тод остро критикува актуалното развитие на ЕС и особено ролята на Германия. Дотам, че неколцина участници в интелектуалната дискусия дори го наричат „германофоб”. Предлагаме ви част от неговите тези, изложени в интервю пред германския „Ди Цайт”, както и репликата на италианския философ Анджело Болафи.

"Не гласувах на евроизборите, защото надеждата за една Европа на свободните, равноправни и сближаващи се нации е вече мъртва", казва Еманюел Тод, според когото Франция би трябвало да излезе от еврозоната.

"Всички слушат Германия"

„Днес японците печатат пари, за да се справят с кризата. Така постъпват и американците, дори швейцарците. В същото време еврото и политиката на икономии разрушават обществата в Южна Европа. Елитите и индустрията се изтеглят от тези страни, младите хора нямат работа и не раждат деца. А тези, които са напуснали родината си, няма да се върнат. Наскоро списание „Шпигел” с радост писа за надарените южноевропейци, които пристигат в Германия. За мен като демограф фактът, че Германия изцежда тези хора, е лош колкото войната. Когато наблюдавам Европа, аз се чувствам като част от разказа на Кафка „Метаморфозата”: заспиваш дребен чиновник и се събуждаш огромно насекомо. Това е днешна Европа. Заспиваш като гражданин на свободна европейска нация и се събуждаш в една йерархична система, където гърците, португалците, испанците и италианците са граждани втора ръка, французите някак се измъкват като номер две, а всички слушат истинския лидер - Германия. (...)

Днес се намираме във фаза на раздалечаващите се нации. Преди да настъпи тази фаза, дълги години вярвахме в сближаването между нациите. Европейският проект се роди тъкмо от тази вяра. Но глобалната конкуренция доведе до перманентно състояние на икономическа война, което раздели нациите на силни и слаби и наложи в Европа една нова йерархия. (...)

За да разберем какво се случва днес в Европа, трябва да съберем смелост и поради чисто прагматични причини да започнем отново да мислим в старите национални стереотипи. Днес англичаните често пъти приличат на своя собствена карикатура - това, разбира се, важи и за французите. Междувременно обаче и германците са на път да се превърнат в своята някогашна карикатура. През 20-ти век видяхме, че германската култура в съюз с една невероятно практична ефективност може да доведе до временна парализа на колективното поведение. Днес Германия навярно допуска подобна грешка. Тя отново с невероятно практична ефективност преследва една цел, последствията от чието постигане са необозрими. (...)

Zypern Schuldenkrise Proteste Zwangsabgabe Rettungsdeal

Кадър от протест срещу Меркел в Кипър

Германия руши демокрациите в Южна Европа?

Днес в Германия демокрацията функционира добре само защото Германия има доминантна позиция в Европа. В този смисъл Германия прилича на етническа демокрация, а германците - на демократичен народ-властелин. Те се мислят за големи демократи, но всъщност, със съдействието на Франция, разрушават демокрациите в Южна Европа. Германия живее с един сбъркан образ за самата себе си. Несъзнателно, по един недраматичен начин, без заплахи и смърт, германците са на път отново да поемат онази своя роля, която довежда до катастрофа за европейците, но и за самите германци”, казва Еманюел Тод.

Според него в дъното на всичко е привързаността на германците към дисциплината, както и склонността им с голяма ефективност да решават частични проблеми, вместо да огледат целокупната картина на живота.

„Сриването на Европа ще ни изненада. Никога досега не е имало толкова богати, толкова застарели и толкова високо образовани общества, колкото в днешна Европа. Как обаче изглеждат враждите между стари народи, които не водят войни? Навярно една голяма част от Европа ще намрази Германия, а Германия няма да разбира защо. А може би много държави ще откажат да си плащат дълговете - в известен смисъл това ще бъде една сенилна война”, посочва френският интелектуалец.

Тезите на Еманюел Тод закономерно предизвикаха дискусия в Германия, където на критика беше подложено най-вече понятието „народ-властелин”, използвано от френския философ. Италианският му колега Анджело Болафи също оспорва това понятие и твърди, че възгледите на Тод крият много противоречия. Според него драмата в момента е съвсем друга: духовната и политическа обърканост на много интелектуалци в Европа. Ето част от аргументите на Болафи:

Предимствата на германския модел

„Убедените европейци трябва най-сетне да излязат от летаргията си. Те са длъжни да събудят за нов живот геополитическия и духовен потенциал на „проекта Европа”. И да се запитат дали пък (обратно на преобладаващото мнение) еврокризата всъщност не ги е сближила. Днес предизвикателствата пред Европа произтичат не от миналото, а от икономиката, от демографията и от актуалните дипломатически задачи. Друго предизвикателство е радикалното разноречие между Европа и САЩ по определени аспекти от Споразумението за свободна търговия.

Symbolbild Deutschland Europa Flagge

В състояние ли е Германия да доведе Европа до голямата ѝ цел - единението? - пита Анджело Болафи

Четвърт век след падането на Берлинската стена „германският въпрос” отново стана актуален. За разлика от миналото обаче, днес тази страна преживява необичайна и изненадваща метаморфоза. Оказва се, че германският модел се справя много по-добре с предизвикателствата на глобалния пазар - в сравнение със средиземноморските страни, където моделът е анархистичен и обременен от конфликти, както и в сравнение с англосаксонските страни с техния либерален Манчестърски капитализъм. Германия - освен всичко друго, успя да опази социалните, икономически и нормативни достижения, които са типични за европейския модел.

Германия, която навремето беше „трудното дете” на Европа, днес носи принципа на надеждата. Страната, която е отговорна за историческата трагедия на 20-ти век, днес трябва да поеме трудната и рискована задача с мъдрост и далновидност да доведе Европа до голямата ѝ цел - единението. Дали Германия е готова да поеме тази задача? Или пък ще се скрие зад историческата си вина и ще се отпусне в обятията на илюзията, че може да се превърне в една голяма Швейцария?” - пита в края на есето си италианският философ Анджело Болафи.

Редакцията препоръчва