Германия слага край на срамната експлоатация в кланиците

Условията за работа в месопреработвателния бранш в Германия отдавна са обект на сериозни критики. Огнищата на коронавирус, които възникнаха в редица кланици в последните месеци, привлякоха вниманието към този проблем. Основна причина за тежките условия на труд според мнозина са срочните договори, с които се наемат служители, основно от Източна Европа. Затова германското правителство предлага тези договори да бъдат забранени.

Какъв е проблемът с договорите?

Срочните договори се подписват между възложител и изпълнител. Изпълнителите могат да са както самоосигуряващи се лица, така и фирми със служители. Такива договори съществуват още от 1900-та година, напоследък са известни под понятието "аутсорсинг".

Те регламентират производството на конкретен продукт или извършването на конкретна дейност. Възложителят възлага, изпълнителят трябва сам да организира производствения процес и носи пълна отговорност за него. Един специфичен подтип на тези договори е възлагането на работа на терен на възложителя. Подобен е случаят с кланиците.

Срочните договори са замислени за извършването на единична услуга или такава, в която изпълнителят не е пряко обвързан с работния процес в компанията. Например ако IT поддръжката на някоя компания се изпълнява от външна фирма.

"Ако обаче служителите са постоянно и изцяло включени в производството на определена компания, договорът може да се окаже проблематичен", казва Йоханес Якоб от Германската федерация на профсъюзите. "В този случай служителите, наети от подизпълнителя, не могат да взимат самостоятелни решения и да поемат отговорност, както се изисква при един срочен договор." Те често работят рамо до рамо с наетите пряко от възложителя лица, но при по-лоши условия - например без тарифен договор и без синдикална защита, във връзка с което получават по-ниско заплащане и им се налага да работят извънредно.

Експлоатацията е срамна

В месопреработвателния бранш много често клането и разфасоването на месото се поемат от фирми-подизпълнители. И собствениците на кланиците не носят отговорност за условията на труд. Германският министър на труда Хубертус Хайл определи експлоатацията в бранша като срамна. Затова правителството предлага забрана на срочните договори за големите компании в месопреработвателната индустрия. Проектът предвижда кланиците с над 50 служители да не могат да прехвърлят преработката на месото на подизпълнители. Планират се и повече проверки, както и дигитално отчитане на работното време, така че работодателите да спазват минималното заплащане. "Срамота е, че хората от Централна и Източна Европа се експлоатират. Ще сложим край на това", уверява Хайл. Намеренията на правителството са новото законодателство за забрана на договорите с подизпълнители да влезе в сила от първи януари следващата година.

90 процента от фирмите работят с подизпълнители

Опозицията дава различни оценки за предложението. Либералите го критикуват и смятат, че не е необходим нов закон, а по-стриктен контрол. Зелените пък настояват да бъдат защитени работещите във всички сфери, не само в месопреработването.

Според проучване на Центъра за европейски икономически изследвания "Лайбниц" в Манхайм, 90 процента от фирмите в Германия са изнесли поне една от основните си дейности извън компанията чрез договори с подизпълнители. Дейностите включват почистване, поддръжка на зелени площи, поддържане на столова, съхранение, транспорт, подготовка на изследвания и оценки и много други.