Германия превърна отровните клоаки в чисти реки | Новини и анализи от Европа | DW | 04.09.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Германия превърна отровните клоаки в чисти реки

Преди години в германските реки се вливаха всевъзможни нечистотии и отрови. Напоследък ситуацията се промени към по-добро: днес германците отново могат да се къпят спокойно в реките си. Рибата също се завръща.

Състоянието на германските реки се е подобрило значително. Проблемът с вливането на отрови от индустриалните предприятия вече е решен", заявява доволно Герхард Валмайер, един от основателите на германската секция на "Greenpeace". През 1980 г. активистите на екологичната организация "Greenpeace" подробно анализираха състоянието на речните води в Германия. "Навремето властите разрешаваха на предприятията да изливат отпадните си води направо в реките. Ограничения почти нямаше и всичко се пазеше в тайна. Благодарение на "Greenpeace" всичко това излезе на бял свят. Нашите разкрития предизвикаха големи политически промени", спомня си Валмайер.

Екологични катастрофи

По онова време светът преживя и редица драматични катастрофи, които оказаха силно въздействие над всички. През май 1986 стана атомната авария в Чернобил, в резултат на която обширни райони на Европа бяха замърсени радиоактивно. Само половин година по-късно в химическото предприятие "Sandoz", край Базел, избухна пожар, при който във водите на Рейн се вляха огромни количества силно отровни вещества, включително и живак - и то по протежение на 400 км. На практика, реката беше биологично мъртва.

Тогавашният германски канцлер Хелмут Кол реагира с незабавни мерки: през 1986 година беше създадено и министерство на околната среда. " Авариите и катастрофите накараха политиците да вземат мерки. Бяха приети нови закони, институциите въведоха мерки за контрол, а фирмите започнаха да се съобразяват с изискванията за опазването на околната среда", подчертава Валмайер. Именно така беше положено началото на германската политика в областта на екологията.

Sandoz Basel Brand 01.11.1986

Пожарът в химическото предприятие Sandoz край Базел отрови Рейн през 1980-те години

В десетилетията след това качеството на речните води в Германия се подобри значително. Индустрията заложи на все по-модерни производствени процеси, щадящи природата. Навсякъде се изградиха пречиствателни съоръжения. Властите въведоха и т.нар. еко-такси – най-високи за онези, които замърсяват най-силно и обратно.

Нитрати, фосфати, остатъци от медикаменти

Голям проблем за чистота на речните води и до днес представляват фосфатите. До 80-те години на миналия век в Германия беше разрешено те да се използват като съставка в перилните препарати. Фосфатите обаче засилват растежа на водораслите, които от своя страна отнемат кислорода в речните води, а това убива рибата.

"Със забраната на фосфатите в перилните препарати и ограничаването им в почистващите препарати значително се подобри качеството на водите", казва Щефан Кьостер от Института за опазването на реките към университета Хамбург-Харбург. "Това беше правилна стъпка", казва той и добавя следното: "Междувременно пречиствателните техники са толкова добри, че съоръженията могат да превръщат мръсната отпадна вода в чиста питейна", казва той.

Но дали водите наистина се пречистват в достатъчна степен? Медикаментите, които попадат в речните води, са един от основните проблеми пред екологията в днешна Германия. Пречиствателните съоръжения не ги унищожават и така те продължават пътя си към реките. Герхард Валмайер посочва една от възможните последици: "Те влияят хормонално на живите организми и пречат на размножаването им."

DDR Umweltverschmuztung in Bitterfeld Archiv 1990

Активисти на "Greenpeace" край Битерфелд през 1990 г.

Федералната служба по опазване на околната среда предлага конкретни мерки срещу този проблем: "Трябва да се забрани изхвърлянето на лекарства в тоалетните. На самите медикаменти би трябвало да има надпис, който да предупреждава за опасните последици за природата. Пречиствателните съоръжения също би трябвало да се модернизират с допълнително ниво на пречистване", изброява Йорг Райхенберг.

За пример в това отношение може да служи Швейцария. Тя е първата страна, приела подобни правила. "Разходите, които биха възникнали след подобни нововъведения, са приемливи. Годишно на глава от населението биха се падали 16 евро допълнителен разход", пояснява Райхенберг.

Достатъчни ли са тези мерки?

Друг голям проблем за чистотата на речните води е селското стопанство. Открай време земеделците пренаторяват почвите - най-вече с течни торове, в които се съдържат фосфати и нитрати. Те преминават в подпочвените води, а оттам - и в реките и езерата. Така концентрацията на нитратите, за които е установено, че предизвикват рак, става все по-висока. Този факт на свой ред оскъпява пречистването на водите, за което в последна сметка плащат потребителите.

Досега Германия не е въвела никакви мерки срещу пренаторяването. Европейската комисия обаче заплашва да заведе дело срещу Федералната република за нарушаване на максимално допустимите стойности на нитрати във водите. В крайна сметка правителството в Берлин беше принудено да се захване и с този проблем.

Deutschland Angler an der Elbe

Въдичарите по Елба отново се радват на богат улов

Берлин предлага в бъдеще селските стопани да документират съвсем точно количеството използвани течни торове. В случай, че надвишат допустимите стойности, ще се налагат глоби.

Има обаче експерти, които смятат, че тези мерки са недостатъчни. За да се подобри качеството на водата, би трябвало занапред да се развива предимно екологично производство", убеден е Райхенберг. Неговият колега Дитрих Шулц от Федералната служба по опазване на околната среда споделя мнението му. "За съжаление обаче германското земеделие се движи в точно обратна посока", казва той.

Редакцията препоръчва