Германия не бива да се примирява! | Новини и анализи по международни теми | DW | 12.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

Германия не бива да се примирява!

Ежеседмично Уикилийкс дава нови доказателства за гигантския шпионаж на Американската агенция за национална сигурност в Германия. Като суверенна държава, Германия не бива да се примирява с това, смята Матиас фон Хайн.

Щом нещо е технически възможно, то се и прави - без значение дали става дума за приятели и съюзници или не. След последните разкрития на платформата "Уикилийкс" за пореден път се потвърдиха думите на Шарл дьо Гол: "Между държавите няма приятелство, а само интереси". САЩ изглежда смятат, че интересите им диктуват да се следят властите в Германия и то "в реално време".

Публикуваният списък с 56 телефонни номера, които са били подслушвани, до един са на хора от канцлерството - в Бон и в Берлин - по времето на Хелмут Кол, Герхард Шрьодер и на Ангела Меркел. Американците са се интересували дори от телефонната централа на канцлерството. Като към това се прибавят и разкритията от миналата седмица, се оказва, че знаем за вече 125 телефонни поста, които са били подслушвани в продължение на десетилетия. Това обаче са само незначителна част от телефоните, които са били подслушвани с техническата помощ на германското външно разузнаване. Става дума за близо 40 000 абонати! Но за да не се разсърдят американците, тъкмо този списък е засекретен от германското канцлерство.

Германското правителство няма намерение да разследва информациите

Само преди месец федералният прокурор към Върховния съд в Германия Харалд Ранге прекрати следствието около подслушвания мобифон на канцлерката Меркел. Според Ранге, доказателствата не стигали, за да се повдигне обвинение. В случая трябва да се знае това, че главният федерален прокурор не е независим - той е подчинен на министъра на правосъдието. Правителството обаче очевидно не кипи от желание да разнищва по-отблизо тайните около шпионските дейности на САЩ в Германия. От най-високо място се саботират и протакат всички опити за разследване - явно, за да не се разгневи мощния съюзник. Една суверенна държава обаче не бива да се държи по този начин! Както германската общественост, така и политиката постепенно преминаха през различни фази, в които изпитваха първо неясни съмнения, после сигурност, удивление, възмущение и накрая - почти безразличие.

Съвсем не е дреболия, че чужда държава е оплела Германия с плътна мрежа за техническо следене. Тук не помагат и изявления като тези на говорителя на Съвета по национална сигурност на САЩ Нед Прайс, който заяви, че "принципно не се шпионира в чужбина, освен ако това не се налага от интереси, свързани с националната сигурност". Защото въпросните интереси се тълкуват твърде широко от страна на САЩ и отдавна вече не служат единствено на "борбата срещу тероризма".

von Hein Matthias Kommentarbild App

Матиас фон Хайн

Това си личи и по друго - през юни 2001 - т.е. три месеца преди атентатите от 11.9.2001 - Европейският парламент публикува доклад за американската система за подслушване "Ешелон". Още тогава стана ясно, че Щатите използват разузнаването и за да си набавят икономически изгоди и предимства. Докладът съдържаше конкретни примери за индустриален шпионаж и стигаше до извода, че от 1990 г. насам американското правителство "все повече слага знак на равенство между икономическа и национална сигурност".

Да, вярно е, че шпионаж е имало винаги. Само че Германия не бива да търпи подобно нещо без да му се противопоставя, нито да допуска да я водят за носа, какъвто опит направиха британците. На германското запитване, отправено към Лондон през 2001 година, те отвърнаха, че радарният купол над посолството им в Берлин бил монтиран единствено по естетически съображения.

В германския Наказателен кодекс има текст, който инкриминира шпионажни действия и то не само тези на вражеските агенти, а и на американските, британски и френски агентури. Германия би могла да реагира значително по-категорично, вместо само да вика на обяснение американския посланик в Берлин. Един истински силен сигнал би бил например да даде убежище на Едуард Сноудън.

Редакцията препоръчва

Реклама