Германия като данъчен рай | Начало | DW | 10.11.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Германия като данъчен рай

Който печели много, но иска да внася колкото може по-малко данъци, търси оазиси за парите си - като например Германия, където властите се оказват крайно благосклонни към онези, които предпочитат да не плащат.

Германия е рекордьор - и то не само на футболния терен или в продажбите на автомобили. Организацията Таx Justice Network /TJN/ оповести класация на данъчните оазиси в света, в която Германия е доста напред - на осмо място, което означава, че изпреварва дори британския остров Джърси и Панама. Неоспорим лидер в тази класация впрочем е Швейцария.

Tax Justice Network е международна неправителствена организация, която се застъпва за глобална данъчна справедливост и разпространява информация за установените нарушения. През 2012, например, от организацията обявиха, че укритите данъци в световен мащаб възлизат на до 280 милиарда евро годишно.

За целите на актуалната си класация, неправителствената организация e проучила в коя страна е най-лесно да се прикрие произхода на парите. След което тази "инфраструктура на данъчните измами" е съпоставена с ролята, което съответната държава играе в международния финансов обмен. Така Германия, по силата на икономическата си значимост, попада в първата десятка.

Биотоп за измамници и други престъпници

Водещото място на Германия се дължи на факта, че във Федералната република е относително лесно да се укриват печалби, казва Маркус Майнцер, който е сред авторите на класацията на TJN. Така например фирмите не са длъжни непременно да публикуват годишните си финансови отчети - съществува специална клауза за изключения, която им позволява да се въздържат от подобна публичност.

Symbolbild Steuern Steuererklärung Steuerhinterziehung

Финансовата отчетност в Германия се оказва неочаквано либерална

Оттам нататък е много трудно да се разбере какво точно правят фирмите, какъв е оборотът им и колко данъци плащат, посочва Майнцер. И отбелязва, че в други държави ситуацията е по-различна - там от фирмите принципно се изисква да представят годишен отчет.

Съществуващият в Германия регламент улеснява не само прикриването на размера на печалбите и приходите, но и на произхода на парите. Освен това фирмите не са задължени да разкриват които са действителните им собственици. От всичко това ползи извлича най-вече организираната престъпност - в Германия годишно се изпират между 29 и 57 милиарда евро, предполагат експертите. А печалбите са за поръчителите: мафиотски организации, корумпирани политици, диктатори.

"Ползата" от пролуките в системата

Наистина ли Германия е данъчен оазис и рай за измамници, престъпници и мафиоти? Председателят на синдиката на германските данъчни служители Томас Айгенталер не е съгласен с тази формулировка и говори за "пролуки, от които някои с възползват". Една от тези пролуки например е липсата на достатъчно кадри във финансовата и в данъчната администрация. Айгенталер дори смята, че персоналът в тези служби е изкуствено свит. За броя на служителите има разчети, но финансовите министри на федералните провинции не се придържат към тях. И се получава така, че във финансовите служби работят между 80 и 85 процента от действително необходимия брой хора.

Че германската данъчна система не е особено ефективна става ясно от разкритата наскоро информация, че банките не са отчели коректно пред държавните власти над 10 милиарда евро данък върху капиталовите печалби. Показателен е и случаят с президента на "Байерн" /Мюнхен/ Ули Хьонес, укрил от данъци няколко милиона евро.

Zum Thema - Uli Hoeneß muss vor Gericht

На Ули Хьонес догодина ще му се наложи да застане пред съда за укриване на данъци

Швейцария със строгата си банкова тайна неслучайно е номер едно в класацията на данъчните оазиси, но междувременно Германия се е превърнала в предпочитано място за швейцарците, желаещи да укрият приходите си, сочат данните на TJN. При това положение обвиненията към Швейцария - че подпомагала данъчните злоупотреби, както бе заявил бившият германски финансов министър Пеер Щайнбрюк, са "върхът на лицемерието", според оценката на Маркус Майнцер.

Тъй като от една страна политиците ползват тайно придобитите информации за данъчни измами като тези от "Офшорлийкс", но от друга не са готови да приемат реформи, които биха обезсмислили този начин на разкриване на данни. От различията в европейското данъчно законодателство се възползват най-вече големите международни концерни, които намират и най-добрите методи за избягване на данъчното облагане.

Редакцията препоръчва