Германия днес, Германия през 1930: има ли прилики? | Новини и анализи от Европа | DW | 29.09.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Германия днес, Германия през 1930: има ли прилики?

Сегашният успех на дяснопопулистката "Алтернатива за Германия" е сравним с възхода на нацистите през 1930 година, твърди историкът от еврейски произход Моше Цимерман. Ето какво казва още той в интервю за ДВ:

Моше Цимерман

Моше Цимерман

ДВ: Г-н Цимерман, какво почувствахте в изборната вечер, след като стана ясно, че според първите резултати "Алтернатива за Германия" (АзГ) печели 13 процента от гласовете на германските избиратели?

Моше Цимеран: Облекчение. Защото очаквах 15 процента.

ДВ: Значи този резултат изобщо не Ви е шокирал?

Цимерман: Аз съм историк и следя събитията отблизо. Преди гласуването всеки ден разглеждах допитванията и знаех накъде отиват нещата. Прекарах и две седмици в Берлин, по време на които следях дискусиите по телевизията и разглеждах предизборните плакати на АзГ. Още тогава бях напълно сигурен, че тази дяснорадикална партия ще успее да прескочи 5-процентната бариера. Това усещане за неизбежност беше много потискащо.

ДВ: Германският външен министър Зигмар Габриел каза преди изборите следното: "Ако АзГ действително влезе Бундестага, за пръв път от над 70 години насам нацисти отново ще имат думата в германския парламент". Като историк как оценявате този паралел с нацистите? Основателно ли е подобно сравнение?

Ausstellung Angezettelt

Едно време преследваха евреите, днес на прицел са мюсюлманите, предупреждава Моше Цимерман

Цимерман: Факт е, че винаги, когато говорим за нацистите, неизменно преувеличаваме. Днешните нацисти не са като онези нацисти, но... Ще го формулирам предпазливо: в германския Бундестаг вече си имаме работа с нацистки потенциал. И в този смисъл Зигмар Габриел е прав.

ДВ: Окривате ли все пак някакви паралели между днешна Германия и Ваймарската република?

Цимерман: Ние, историците, живеем от сравненията. Неслучайно казваме "mutatis mutandis" - ще рече, че условията се променят, но феномените си остават съпоставими. Лично аз определено виждам паралели между това, което се случи в Германия между 2015 и 2017 година, и начина, по който през 1930 година хората са реагирали на кризите и на усещането за несигурност. И в двата случая се задействат сходни рефлекси, активизират се предразсъдъци, разпалват се страхове, издигат се лозунги, които предагат на хората лесни, дяснопопулистки решения.

Но и днешната изненада може да бъде сравнена с изненадата от септември 1930 година. Още повече, че резултатите са сходни (на изборите за Райхстаг през септември 1930 националсоциалистите печелят 18,3 процента от гласовете, което е с 15,7 на сто повече, отколкото на изборите през 1928 година - бел.ред.). Но нека сега обърнем внимание на съществената разлика: през 1930 година либералната демокрация няма достатъчно много привърженици, поради което съпротивата срещу завоя надясно си остава твърде слаба. Можем само да се надяваме, че днес съпротивата ще бъде по-енергична и по-мащабна. От тази гледна точка сравнението ни дава основание да бъдем оптимисти.

ДВ: Тъкмо в Германия винаги сме се гордеели, че сме се поучили от историята. Изведнъж обаче думи като тези на Александер Гауланд от АзГ, че "сме в правото си да се гордеем с постиженията на германските войници през двете световни войни", срещат все повече одобрение. Как се стигна дотук?

Цимерман: След 1945 година във Федералната република винаги е имало гласове, които са се опитвали да омаловажат тъмното минало на страната. Това не е нищо ново. Въпросът е как тези настроения печелят 13 процента на федерално ниво. Това е проблем на целия западен демократичен свят. Мнозина разсъждават сигурно така: след като в САЩ е съвсем в реда на нещата да гласуваш за човек като Тръмп - тоест, да заложиш на патриотизма, егоизма и етноцентризма, защо това да не е възможно и в Европа? А щом такава тенденция е възможна в Европа, значи и на германците им е позволено да се ориентират към подобен избор.

ДВ: Г-н Цимерман, Вие имате двойно гражданство - израелско и германско, но живеете само в Израел. Как се възприемат там актуалните развития в Германия?

Цимерман: С времето Израел започна да вижда антисемитизъм и расизъм само там, където има критики срещу израелската държава. Ако такива липсват, както е в случая с "Алтернатива за Германия", но също и с останалите дяснопопулистки партии в Европа, Израел губи своята чувствителност по тази тема и просто наблюдава безучастно случващото се.

Предизборен плакат на Алтернатива за Германия

"Нови германци? Ще си ги направим сами": предизборен плакат на "Алтернатива за Германия"

ДВ: Да, но Александър Гауланд от АзГ каза, че не е съгласен с позицията на Ангела Меркел, според която правото на съществуване на Израел е основополагащ принцип и за германската държава.

Цимерман: Е, и? Чухте ли как реагира израелският премиер Нетаняху?

ДВ: Не.

Цимерман: Ами не сте чули, защото реакция нямаше. Нетаняху е представител на реалната политика и за него важно е само това: дали случилото се е насочено срещу израелската политика или не. Нищо няма да чуем от него, докато АзГ не заеме твърда позиция срещу Израел. Впрочем, реакцията на Нетаняху след изборите в Германия дойде чак два дни по-късно и гласеше следното: Ние сме против антисемитизма, независимо дали идва отляво или отдясно. Нетаняху дори не спомена името на партията "Алтернатива за Германия".

ДВ: Каква би трябвало да е, според Вас, официалната реакция на Израел?

Цимерман: Израелското правителство трябва да заяви, че е силно загрижено от успеха на тази дяснопопулистка партия. Още повече, че става дума не за някоя друга държава, а именно за Германия. Това е най-малкото, което очаквам. Освен това трябва да бъде ясно казано, че израелските политици няма да поддържат никакви контакти с "Алтернатива за Германия".

Редакцията препоръчва