Германия в първите дни след войната: кои са тези усмихнати и силни жени? | Новини и анализи от Европа | DW | 30.06.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Германия в първите дни след войната: кои са тези усмихнати и силни жени?

Усмихнати жени разчистват с голи ръце каменните отломки в германските градове в първите дни след войната. Това са героините, разчистващи пътя към германското "икономическо чудо". Но кои са те? Доброволно ли са помагали?

Жени разчистват следите на следвоенната разруха с голи ръце. Пренасят каменни отломки, носят тухли. Самоотвержено и с оптимизъм. Тази картина се е запечатала трайно в колективната памет на поколения германци. Така са обрисувани жените от първите дни след Втората световна война в разказите на очевидци, във фотографиите, в паметниците. В самото понятие "жените от развалините" (Trümmerfrauen) се съдържат препратки както към развалините, така и към възстановяването. Това са героините, разчистващи пътя към германското "икономическо чудо".

Кое е истина и кое - преувеличено?

Този въпрос се обсъжда и в книгата "Митът за жените от развалините" на историчката Леони Требер, излязла през 2014 година. Именно на тази тема е и докторската дисертация на Требер.

В едно интервю тя споделя, че "жените от развалините" са играли по-скоро второстепенна роля. В подкрепа на това твърдение авторката събира много факти. Интересно е, че дори в Берлин, където в разчистването на развалините се включват 60 000 жени, те представляват едва 5% от всички граждани. В британската окупационна зона в тази дейност се включват 0,3% от женското население и в този смисъл не можем да говорим за масов феномен, посочва Требер.

Самата тя е била изненадана от тези данни. Тя също е смятала, че "жените от развалините" са били много повече.

За разчистването са отговаряли преди всичко строителни фирми, разполагащи с необходимото за целта оборудване. "Ако това е трябвало да го вършат жените с кофи в ръце, то руините щяха да си седят и до днес по местата", казва историчката.

Професионалистите обаче действително са имали нужда от помощ, за да се справят с планините от боклуци. Общият им обем е бил 400 млн. кубически метра. След 1945 в разчистването на улиците са били включени и военнопленници, както и бивши членове на Националсоциалистическата партия НСДАП. Но и това не е било достатъчно, затова властите са се обърнали с призив за помощ към местното население. В западните окупационни зони тази помощ е била доброволна, докато в съветската част бързо е станала задължителна.

Разчистването е била тежка и опасна дейност, която германците приемали като наказание, твърди авторката. В Нюрнберг, например, на призива на градските власти откликнали едва 610 човека и шефът на строителното ведомство окачествил това като позор, а съгражданите си обвинил в безразличие.

В Берлин жените били привлечени към разчистването, в замяна на което получили привилегията да участват в разпределянето на дажбите с храна. Медиите също имали принос - те възвеличавали образа на бодрите и засмени труженички, подчертава Леони Требер.

В Западна Германия този образ бързо бил забравен

Във ФРГ образът на "жените от развалините" бързо потънал в забрава. Но в ГДР той дълго време служел като стимул - така представителките на нежния пол били мотивирани да заемат традиционно мъжки специалности.

"Разбира се, че трудещите се насред развалините жени са били силни", заключава Леони Требер. "Но те явно са били малцинство и са участвали в разчистването далеч не така въодушевено и по собствено желание", допълва тя.

 

Реклама