ГЕРБ се утвърди като политическа сила | Новини и анализи от България | DW | 29.10.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

ГЕРБ се утвърди като политическа сила

Купуване на гласове, апетит за еврофондове, изборен туризъм – дали това наистина беше най-важното на вчерашните местни избори в България? Коментар от Александър Андреев.

default

Бойко Борисов утвърди ГЕРБ като политическа сила

Вчерашните местни избори в България могат да се анализират от три гледни точки: първо, като вот, който решава съдбата на общините за идните четири години; второ - като моментна снимка на настроенията в българското общество десет месеца след европрисъединяването; и трето – като прогноза за следващите парламентарни и президентски избори.

БСП, ДПС и ГЕРБ

За първия анализ още е рано, защото на много места предстои балотаж. Освен това е трудно да се направи някакво обобщение за дори само за големите градове, камо ли пък за толкова много общини. Все пак отсега с просто око се виждат някои факти. Партиите с най-инертен и съответно най-стабилен електорат, БСП и ДПС, спечелиха в своите традиционни бастиони. ГЕРБ за пръв път се утвърди като политическа сила в общотериториален мащаб. Кризата на десните продължава. Финансовите възможности на партиите и кандидатите се оказаха решаващи за изборните резултати, а финансовите им интереси по места – най-вече очакваните пари от еврофондовете и децентрализираното управление на тези пари – логично бяха най-големият залог в съревнованието към властта. Между другото, прословутото купуване на гласове – вярно, една отблъскваща и престъпна практика – изобщо не е централната тема на тези избори, както мнозина се опитват да го изкарат, водени от съвсем други интереси.

Ниска избирателна активност

Финансовата тема осигурява прехода към втория пакет изводи: за настроението на българските избиратели десет месеца след европрисъединяването. Ниската избирателна активност и добрите резултати на партии с популистки профил – най-вече Атака, но също и ГЕРБ – са поредният симптом за депресивността на хората, за масовата политическа умора, за глухото недоволство от елитите и за разпространеното убеждение, че демократичната власт е химера. Капитализмът (или за по-благозвучно – пазарното стопанство) превзе България в рекордни срокове и днес мнозинството от хората разсъждават на първо място във финансови и материални категории. Впрочем, част от тях просто са принудени да го правят, защото нямат пари. А мисленето само за пари означава, че и в политиката парите са главна цел (именно тук пак припомням за еврофондовете), и че политиката масово се интерпретира единствено като борба за пари а не, примерно, като преследване на дългосрочни общополезни цели, като инструмент за преразпределение и за солидаризиране на обществото.

Перспективите

Ако това обществено настроение се запази през идните 2-3 години не е трудно да си представим как ще изглеждат политически констелации на национално равнище. Но най-напред няколко предварителни хипотези, които блуждаят из политическите коридори в София. Хипотеза първа: в столицата БСП (и по-точно крилото на премиера Станишев) умишлено издигна бледия, натоварен с много подозрения и съвършено неопитен, а оттук и неизбираем кандидат Бриго Аспарухов, който не случайно сега си отмъщава с констатацията, че БСП е в дълбока криза. Планът зад този предполагаем ход изглежда логичен. Ако в София беше избран кмет от БСП, премиерът Станишев веднага би попаднал между чука и наковалнята: от една страна на своя вътрешен противник Румен Овчаров като лидер на софийските социалисти, а от друга – на внезапно осиротелия Бойко Борисов, който начаса би се отправил към предсрочни избори и към премиерското кресло. ВНпрочем, сянката на Борисов, г-н Цветанов, все пак ритуално поиска предсрочни избори. Хипотеза втора, логично свързана с първата: Бойко Борисов изобщо не се стреми към министър-председателския пост, стига да държи столицата и да управлява като сив кардинал своята партия, очертаваща се да бъде важен фактор на всички следващи избори. Досегашният и очевидно бъдещ кмет на София навярно би посегнал обаче към президентския пост, когато Първанов окончателно слезе от сцената. Така стигаме и до прогнозния ефект на тези местни за следващите парламентарни и президентски избори. Ако настоящите тенденции се запазят и стабилизират, в следващото Народно събрание с най-големи фракции ще влязат БСП и ГЕРБ. Пак от днешна гледна точка те едва ли ще образуват коалиция помежду си, така че вариантите се свеждат до минимум: БСП управлява с ДПС или ГЕРБ управлява с успелите да влязат десни и центристи – СДС, ДСБ, НДСВ. Същата прогноза може да се проектира и върху президентските избори две години по-късно, за които обаче БСП има по-малко възможности за маневриране, в сравнение с ГЕРБ.

Ами ЕС? – сигурно ще попитат по-европейски ориентираните българи. Отговорът на този въпрос е скучен и банален. България е равноправен член на ЕС, където резултатите от тези избори ще бъдат взети за сведение и толкова. Виж, ако започне разграбване на фондовете, тогава вече Брюксел и държавите-членки изобщо няма да останат безучастни. Контролът и санкциите са добре разработени като механизъм, така че нарушенията ще доведат до нещо много неприятно: България и общините ще се лишат от така необходимите финансови средства. Тоест, единственият сигнал, който ЕС ще излъчи към българите след тези местни избори, е съвсем прост: внимавайте как се управляват нашите пари!

Реклама