Геният от Ле Ронколе | Начало | DW | 10.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Геният от Ле Ронколе

Младините на Верди са белязани от трагични събития. Още преди да навърши 27, съдбата му изглежда предрешена от провали и катастрофи. Верди обаче преодолява трудностите и става най-великият оперен композитор на Италия.

default

Джузепе Верди (1813 - 1901)

Само за две години младият композитор Джузепе Верди изгубва невръстните си син и дъщеря и първата си съпруга Маргерита, а операта му "Крал за един ден" предизвиква освирквания в Миланската скала и хапливи критики в пресата. Няколко години по-рано Верди се проваля на приемните изпити в Миланската консерватория. Съдбата на младия музикален талант изглежда предрешена от тези катастрофи, застигнали го още преди да навърши 27.

Обратът в живота на Верди

Той обаче преодолява депресията си и в живота му настъпва положителен обрат. Верди, който е роден преди точно 200 години, става не само най-великият италиански оперен композитор, не само символна фигура на италианското обединение, но и човек с огромна обществена тежест, филантроп и дарител. И до днес прочутият дом за възрастни хора на изкуството в Милано носи неговото име.

Der italienische Komponist Giuseppe Verdi

Верди на младини

Малцина знаят, че през 1813 година Джузепе Верди се ражда в селцето Ле Ронколе в окупираната от Франция северна част на Италия и е записан в регистрите под френско име: Жозеф Фортюнин Франсоа Верди. Родителите му са най-обикновени хора, нямат нищо общо с музиката. Впрочем, самият Верди до края на живота си остава съвсем нормален човек, свързан със селяните, с полето и горите. Около своето непрекъснато разрастващо се имение композиторът прокарва пътища, строи болници и обществени сгради за хората от околността. През втората половина от живота си той предпочита да живее в уединение заедно с втората си жена Джузепина в имението "Санта Агата". Там и до днес е запазена неговата спалня с легло до стената, писалище и пиано в средата на стаята, където Верди, често пъти дори нощем, разработвал музикалните си идеи.

На пръв поглед Джузепе Верди е продължител на италианската оперна традиция, известна като "белканто" - "красивото пеене", чиито родоначалници са Росини, Белини и Доницети. Верди обаче пръв успява да проникне по-дълбоко в душата на публиката. Под красотата на пеенето той разкрива истински човешки драми, бурни чувства, сложни характери, герои и сюжети, които и до днес вълнуват хората. Това важи с особена сила за трите му най-известни опери: "Риголето", "Трубадур" и "Травиата", създадени между 1851 и 1853 година.

Nabucco-Aufführung in Schwerin

"Набуко" в шверинската опера

Политическите опери на италианеца

Не бива обаче да поставяме Джузепе Верди единствено в тесния сегмент на психологичното, защото той често пъти твори и като политически композитор. На мнозина може да им се види смешно, че наглед прашното и демодирано днес оперно изкуство през ХIX-ти век е било в състояние да предизвика политически изригвания. Операта "Набуко" за борбата на еврейския народ срещу вавилонското потисничество например се превръща в нещо като химн на италианското национално движение, а "Бал с маски" първоначално е спряна от цензурата, защото показва на сцената нещо съвършено недопустимо за онези времена: убийството на краля. Верди дори за кратко е кандидат за депутат в младия италиански парламент, но бързо си дава сметка, че силата му е другаде - и се връща към музиката, за да създаде общо над 30 опери, един забележителен реквием и един много популярен до днес струнен квартет.

Дори хората, които не обичат опера, пазят в паметта си поне няколко велики мелодии от Верди - композитора, чието име стана синоним на италианската опера, великия саможивец, който пръв поставя човека и неговите чувства в самата сърцевина на оперния театър. "Ако поне веднъж не си плакал на опера, ти си недоразвит като човек" - тази навярно леко преувеличена фраза на един музикант с пълна сила се отнася до оперите на Верди. Опитайте и вие!

Редакцията препоръчва