Генералът, българите и чудесата | Новини и анализи от България | DW | 15.11.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Генералът, българите и чудесата

Навремето Брюксел обеща на българите чудеса - и те му повярваха. Но както показа изходът от президентския вот, това доверие очевидно се изпарява, четем в един от коментарите за България в чуждите медии. Ето още цитати:

"Той отново извърши перфектно приземяване - този път в президенството. На втория тур на президентските избори 53-годишният бивш командващ на ВВС бе избран за нов държавен глава на България." Така германският "Тагесцайтунг" (ТАЦ) започва статията си за Румен Радев, за когото казва, че е роден през 1963 година в "образцовия социалистически град Димитровград". От публикацията читателите научават подробности за военната кариера на генерала - например, че е следвал и в САЩ. Изданието подчертава, че Радев възлага големи надежди на бъдещия американски президент Доналд Тръмп, който вече изрази готовност за диалог с Кремъл. ТАЦ не пропуска да отбележи, че във външнополитически план Радев се стреми към установяване на по-добри отношения с Кремъл. Новоизбраният български президент "възнамерява да положи усилия и за отменянето на европейските санкции срещу Русия", пише още изданието.

"Генерале!"

"Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" (ФАЦ) излиза днес със статия под заглавие "Генералът". В нея четем, че военното минало на Радев е изиграло ключова роля в предизборната кампания: "Неговите привърженици, а и журналистите го заговаряха с обръщението "генерале". Сред българското общество армията се радва на голямо уважение - за разлика от политиците. И Радев заложи именно на този факт от биографията си - че не е политик. Той се яви на тези избори като независим кандидат, но кандидатурата му бе издигната от БСП. А за тази партия се знае, че и 27 години след промените все още не е заличила напълно следите от комунистическото си минало. Това даде повод на премиера Борисов да нарече Румен Радев "представител на тоталитарните комунистически леви". И докато противниците му го наричаха "проруски кандидат", от редиците на десните екстремисти се чуваха обвинения, че бил американски агент", пише ФАЦ. По-нататък изданието посочва: "Румен Радев многократно е изтъквал, че принадлежността на България към ЕС и към НАТО е стратегическо решение без алтернатива. Но това не задължавало България да трупа врагове извън рамките на тези съюзи", пише ФАЦ и припомня следното изказване на Радев: "Еврофилията не означава непременно русофобия".

"Триумфът на приятелите на Путин"

Руският аспект е водещ в повечето публикации за избора на Радев. В много от тях се прави паралел със ситуацията в Молдова, тъй като и там победи кандидатът на опозиционните социалисти. "Берлинер Цайтунг" например излиза със заглавие "Очевидно желание за повече близост с Русия", а "Нойе Цюрхер Цайтунг" помества дори няколко публикации по темата. Едната е озаглавена "Триумфът на приятелите на Путин", а другата е със следното подзаглавие: "Приятели на Путин си извоюваха два президентски поста".

Карикатура от Сергей Елкин

Как Кремъл празнува победите на "своите" кандидати: карикатура от Сергей Елкин

"Нов световен ред" е заглавието на коментар, публикуван на страниците на ТАЦ. Авторката му Барбара Йортел посочва, че в момента руският президент Путин се радва на симпатии от всички краища на света. "След като бе ощастливен с победата на Доналд Тръмп, сега редица европейски държави започнаха да падат като презрели круши в скута на "този безупречен демократ" - и то без да му се налага да прибягва до обичайните руски методи: икономическо ембарго, газови войни и прочие", пише авторката на коментара, но подчертава: "Ако се абстрахираме от факта, че руската пропагандна машина функционира перфектно, все пак е редно да се запитаме: Какво се случи? Нима толкова много молдовски и български избиратели мутираха в убедени привърженици на Путин? Съвсем не. Изборните резултати в тези две страни са по-скоро израз на огромното разочарование и недоволство сред всички онези хора, за които примамливата европейска перспектива се оказа просто химера. Отговорността за това е на първо място на политическите елити в Молдова и в България. Техните представители безсрамно се обогатяват, като в същото време очевидно нямат желание да овладеят ужасяващата корупция. Вина има обаче и самият ЕС. (...) Случаят с България ясно показва, че членството в европейските структури далеч не е достатъчно, за да се гарантира демократичното развитие на съответната страна", коментира ТАЦ.

"Протестен вот"

За антиевропейските нагласи, породени от излъганите надежди за повече благосъстояние и демокрация, пише и "Ди Велт". "Ако съдим по резултатите от президентския вот, България изглежда като страна, която се обръща към руско-съветското минало и загърбва западно-либералното бъдеще. (...) Навремето Брюксел обеща на българите чудеса - и те му повярваха. Но както показаха резултатите от президентския вот, това доверие очевидно се изпарява", четем в коментара на "Ди Велт". А Райнхард Везер пише на страниците на ФАЦ следното: "Изходът от президентските избори в България и в Молдова изглежда на пръв поглед като двоен успех за Кремъл: и в двете страни се наложиха кандидати, които бяха окачествени като "проруски". Но не тук е съществената прилика: това, което се случи в неделя в двете страни, не беше толкова решение за геополитическата ориентация, колкото протестен вот срещу една политическа класа, смятана от тамошните общества за дълбоко корумпирана", четем в коментара на ФАЦ.

Реклама