Гейовете - заплаха за ″българщината″? | Новини и анализи от България | DW | 31.05.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Гейовете - заплаха за "българщината"?

"Да си гей в България означава две неща: срам и страх. Повечето от нас живеят двойствен живот, въртят един филм за роднините, друг за колегите", казва един млад български гей, който винаги си носи спрей срещу нападатели.

Хомосексуалните и транссексуалните хора отново ще излязат на улицата в София. Тазгодишният гей-парад е насрочен за 30 юни. Столичната община този път реши да не облага участниците с таксите за „тротоарно право” и „охрана”. Дали се пропуква ледът на хомофобията в България? Николай Цеков разговаря по темата с Марко Марков, който преди 2 години основа софийската организация „Действие” за защита на правата на хомосексуалните хора.

"Ние също сме хора!"

„Да си гей в България означава две неща - срам и страх. Хомосексуалните хора не смеят да се покажат, защото това означава да бъдат отхвърлени, често и от роднините си. Гей-общността в България едва сега съзрява за общи действия в защита на своите права, но още е на светлинни години от постигнатото в много развити държави. Дори не говоря за липсата на законодателство, което разрешава гей-браковете и произтичащите от тях права и задължения на партньорите. Макар че ние също сме хора и това за нас е също толкова важно, колкото и за останалите”, с огорчение обяснява 26-годишният Марко Марков. За него казват, че с интелигентност и откритост е заслужил уважението на своите колеги в една агенция за разпространение на филми. На улицата обаче Марко винаги си носи спрей срещу нападатели.

Indien Homosexuelle Gender Rechte Demonstration Regenbogenfahne

"Аз съм такъв, какъвто съм"

Младият човек не крие сексуалната си ориентация, която в съчетание с крехкото му телосложение досега му е носела само неприятности. „Три пъти са ме разпознавали като лице от гей-парада и са ме заплашвали. Веднъж ме биха, само защото ходех за ръка с приятеля ми. Най-ужасното ми „приключение” обаче беше в полицията, където с моя партньор давахме показания, след като ме обраха и ми взеха ценни вещи. Отношението на дежурната служителка беше несравнимо по-гадно от самото престъпление”, не премълчава униженията Марко Марков.

Щурмът на псевдопатриотите

Въпреки че не е надарен с физическата сила на мнозина български мачовци, гей-активистът има куража да се изправи срещу предразсъдъците на тълпата и несправедливостта в държавата, която би трябвало да го защитава. Марков разказва: „Шест души от софийската организация „Действие” отидохме в Пазарджик, за да протестираме срещу приетата по предложение на ВМРО наредба на местната общината. Тя постановяваше мерки, които публично унижаваха и дискриминираха гей-общността в града. Бързо ни обкръжиха стотина специално докарани привърженици на разни „националистически” партии и движения, които виждат в нас „заплаха за нацията”. Отнесох няколко юмрука, но не се отказах да протестирам.”

Според Марков най-доброто средство за противодействие срещу хомофобията са информацията и единодействието на дискриминираните хора. „В България още в училище децата трябва да се образоват какво е да си хетеро или хомосексуален. Хората имат нужда от ограмотяване, за да се примирят с факта, че примерно техни роднини и дори собствените им деца могат да бъдат сексуално различни от тях. Според социологическите анкети половината от мразещите ни българи смятат, че хомосексуалността е болест, а другата половина - че е вид мода. Това е много жалко, защото още преди три десетилетия Световната здравна организация категорично отхвърли подозрението, че хомосексуалността е болестно състояние”, припомня Марко Марков.

Schwules Paar

Гей-парадът като мерило на българските комплекси

"Съжалявам Борисов..."

Според него в провинцията положението с правата на хомосексуалните е още по-лошо, отколкото в столицата. Там над 90 на сто от хомосексуалните живеят двойствен живот. Те си въртят един „филм” за роднините, друг за съседите, трети за местоработата. Гей-парадът дава доказателства за изключително високото равнище на разпространение на хомофобията в България, която по думите на Марков е с мащаба на епидемия. Без ограмотяване на хората на тема хомосексуалност хомофобията трудно може да се преодолее. Вярно е, че по настояване на Омбудсмана и международните организации за правата на човека законодателството вече защитава по-добре малцинствата. Това се гарантира с промяната в Наказателния кодекс в частта „Престъпления поради омраза”. Но, както казва активистът: „Всичко, което дотук бе направено в България за спазването на човешките ни права, стана заради международния натиск. Вярвам в Брюксел, не на София”, казва Марков.

Неотдавна в публично интервю премиерът Бойко Борисов си „отдъхна”, че сред депутатите му нямало хомосексуални. „Личното ми мнение е, че нашият премиер е много прост човек, който не познава задълженията си към ВСИЧКИ хора, не само към мнозинството. Мога само да го съжалявам...”, е краткият коментар на Марко Марков.

Автор: Н. Цеков, Редактор: А. Андреев

Редакцията препоръчва

Реклама