″Газпром″ направи подарък на България. По принуда. | Новини и анализи от България | DW | 04.03.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

"Газпром" направи подарък на България. По принуда.

Бойко Борисов се похвали с руския "подарък": по-ниските цени на "Газпром". Но истината е друга: България и занапред може да плаща по-скъпо за руския газ от други страни. А за "подарък" и дума не може да става.

На националния празник 3 март дойде новината, че „Газпром” ще намали с 40,3% цената на природния газ, който България внася от Русия, при това със задна дата - от 5 август 2019. 

Разбира се, вестта е добра. Промяната на формулата, по която се определя колко плащаме за руския газ, би трябвало да доведе до понижаване на цените на парното и топлата вода. Но как да оценим натрапващата се символика в решението на „Газпром”? Дали става дума за щедър жест, в името на прочутата българо-руска дружба или тук, впрочем твърде непохватно, е прикрито нещо съвсем друго?

Щедър жест или нещо друго?

Краткият отговор гласи, че „отстъпката”, направена от „Газпром” е дошла по принуда. Намаляването на цената няма нищо общо с братството между славяните, макар руската компания да се опита да прикрие поражението си, опаковайки го като подарък за българите.

Тогава какво, или по-точно, кои институции са успели да „мотивират” „Газпром”? Премиерът Борисов отбеляза, че решението е постигнато след дълги преговори, а пробивът е дошъл благодарение на споразумението по антимонополното дело на Европейската комисия (ЕК) срещу „Газпром”. Нека припомним за какво става дума: В края на май 2018, Еврокомисията, водена от вицепрезидентката Маргарете Вестагер, формално приключи разследването срещу руския енергиен гигант за злоупотреба с монополна пазарна позиция редица страни от Източна Европа, включително и в България. Проверката на Еврокомисията завърши без санкции, но „Газпром” се ангажира да намали цените, както и да преустанови опитите си да ограничава достъпа на конкуренти до източноевропейския пазар.

В края на 2019 обаче се оказа, че цената на руския газ в България е най-високата в ЕС. По данни на сайта Euraktiv, намерението на „Булгаргаз” да поиска от ЕК възобновяване на антитръстовото дело срещу руския газов монополист и заплахата от европейски санкции са принудили „Газпром" да отстъпи.

Има и други - второстепенни - фактори за това решението да бъде взето именно на 3 март: например нуждата на „Газпром” да се увери, че строежът на „Турски поток” през българското трасе е напреднал, а може би и появилата се конкуренция - става дума за започналата, най-после, енергийна диверсификация.

А какво направи българското правителство?

Когато оценяваме приноса на правителството за пробива срещу „Газпром”, трябва да кажем, че едва след увеличения през последната половин година натиск от страна на САЩ, енергийно зависимата от Русия България започна да търси други източници на втечнен природен газ (LNG) като Азърбайджан.

Да не говорим за това, че след като „Газпром” се ангажира да намали цените, България остана последната страна от ЕС, която не се беше възползвала от правото си да получава по-евтин газ. Дали това закъснение не е било израз на страх, че руснаците могат да се разгневят?

Има и друго. Безспорно, намалението на цените е сериозен успех, но данни на Еврокомисията сочат, че България може и занапред да плаща по-висока цена за руския газ от редица други европейски държави, включително и Германия. Както посочват някои издания, точни сравнения е трудно да се направят, защото намалението от 40,3% е изчислено на базата на настоящите котировки на долара и петрола, а те се променят всеки месец.

Тънки сметки и хладен прагматизъм

Газпром е държал цените за България най-високи и бе много неотстъпчив в преговорите

"Газпром" е държал цените за България най-високи и бе много неотстъпчив в преговорите

Не на последно място, „подаръкът” на „Газпром” за 3 март хвърля светлина върху същността на българо-руските отношения.

Първият извод, който можем да направим е, че те - поне що се отнася до руската страна - почиват на тънки сметки и хладен прагматизъм. В това няма нищо изненадващо, но е добре този факт да се подчертае и повтори за тези у нас, които все още питаят сантиментално, романтично отношение към големия славянски брат.

След реформите направени от Владимир Путин, руските „бизнес елити” практически са дирижирани от Кремъл. Фактът, че „Газпром” е държал цените за България най-високи и бе много неотстъпчив в преговорите, разкрива и нещо друго, което е много важно и стои отвъд суровите закони на бизнеса. Кремъл иска да накаже, да унизи и даде урок на натовска България - бившата вярна членка на Варшавския договор и СИВ, която, по времето на Живков, дори се гласеше да стане 16-та република на СССР. 

Дали България щеше сама да се справи?

Вторият извод е, че - противно на уверенията на някои „патриоти” - членството на България в ЕС, а и в НАТО е много полезно за страната. Дали правителството щеше да успее да се еманципира от енергийната опека на Кремъл, ако - грубо казано - нямаше кой да го побутва отвън?

Строежът на „Турски поток” и заявките за възраждане на „Белене”, показват, че, поне що се отнася до енергийната диверсификация, усилията на кабинета остават твърде противоречиви.

Реклама