В царството на революциите | Новини и анализи по международни теми | DW | 21.02.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

От света

В царството на революциите

Мнозина вече оплакват арабската революция, явно защото очакваха Ориентът бързо да заприлича на Запада. Но нека не забравяме как се развиха навремето събитията в Източна Европа.

Дали това е краят на революцията? В Тунис и Египет изборите бяха спечелени от ислямистите; в Йемен президентът Салех все още упражнява голямо влияние чрез семейството си; сирийският президент Асад се държи на власт със старите изпитани методи.

Колкото и разбираеми да са скептичните изявления, те отразяват само част от арабската действителност. Скептицизмът се подхранва от наблюдението, че възникващият "нов ред" в Северна Африка не отговаря на желанията на западняците Ориентът да стане като Европа. Ала това никога няма да стане. В Европа явно все още не са разбрали, че ислямът, като религия и още повече като култура, не бива да се разглежда като обект на западните наставления и опити за "моделирането" му, защото той отстоява убедително своята специфика и самостоятелност.

Tunesien / Zine El Abidine Ben Ali / Arabischer Frühling

Искрата тръгна от Тунис

Прекалено много, прекалено скоро

Когато преди малко повече от една година тунизийският търговец Мохамед Буазизи се самозапали, с което предизвика "жасминовата" революция, никой не можеше и да си помисли, че в арабския свят ще настъпят такива промени. Тунис се отърва от своя диктатор, Либия също. Египетският "фараон" Мубарак изгуби властта си и е изправен пред съд. В Йемен, въпреки всички финтове, този месец Салех ще трябва да сдаде властта, а в Сирия е под обстрел една от най-бруталните тайни служби в региона.

Нима това може да се нарече провал? Нека не забравяме как се развиха революциите и в Европа. В арабския свят днес е в ход един процес, който демонтира ориенталската деспотия, с всичките й краски и разновидности. Деспотията съществува още от времето на фараоните и макар модерният свят да придаде голямо ускорение на живота там, трансформацията на арабския свят ще продължи с десетилетия. Арабската революция се е провалила само в очите на онези, които очакват прекалено много, прекалено скоро.

Необходимо е да не се забравя и туй, че в различните страни на региона съществуват различни изходни условия. Неслучайно новият ред отиде най-далече във франкофонски Тунис. Не е случайно и това, че в Египет промените вървят така трудно. Там още от завземането на властта от мамелюците преди 800 години управляват - при сменящи се династии и идеологии - военни касти. Египет е една нация, която се държи от военните. Как може да се очаква всичко това да се промени само за няколко месеца?

Studienreise Bundesstiftung Aufarbeitung Kommunismus Albanien Flash-Galerie

Погледнете Източна Европа. И тя се нуждаеше от повече време.

Чековата книжка все още помага

Ако не се лъжем, борбата в и за Сирия ще бъде фокусът на събитията през втората година на арабската революция. В тази страна са налице много специфични условия, свързани с нейната съюзническа система (Русия, Китай, Иран), както и с това, че режимът на Асад все още се ползва с подкрепа от сравнително широки кръгове на населението - особено от религиозните малцинства.

Прави впечатление, че богатите на петрол арабски монархии - с изключение на Бахрейн - се оказаха почти незасегнати от революционните вълнения. Освен на голямото благосъстояние и на някои козметични отстъпки, това се дължи явно на традиционната бедуинска култура, чиито властови структури не се възприемат като прекалено потиснически. Останалото - все още - се оправя с чековата книжка.

АГ, ФАЦ, ДПА, С. Гяуров, Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва

Реклама