В страната на Левиатан* | Новини и анализи от Европа | DW | 28.04.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

В страната на Левиатан*

Под културна политика в Русия по традиция се разбира битка срещу самата култура. И тази битка тече с пълна сила: държавата тълкува кое е добро или зло, хубаво или пошло, патриотично или скверно. А творците?

default

Театърът в Новосибирск, където беше спряна постановката на "Тайнхойзер"

Скандалът се развихри по време на присъждането на най-високата руска театрална награда - "Златната маска" - на 18 април. Министърът на културата Владимир Мединский, който трябваше да връчи ценния трофей, беше освиркан от творците в залата. Разнесоха се възгласи: "Върнете Танхойзер!" Това беше и първият официален протест на творците от години насам.

Случаят "Танхойзер"

Случаят "Танхойзер" е емблематичен за драстичното орязване на творческите свободи. При това се вижда, че държавата се опитва да клерикализира целия обществен живот. Малко преди Коледа 2014 година държавната опера в Новосибирск представи "Танхойзер", постановка на младия режисьор Тимофей Кулябин. Неговата доста смислена трактовка на Вагнер, представя сцената в пещерата на Венера като "Изкушение Христово", с което остава вярна на Вагнеровото разбиране за борбата между християнската добродетел и езическата чувственост.

Новосибирският митрополит Тихон, известен с реакционно-клерикалните си разбирания, окачестви постановката, която дори не беше гледал, като богохулство и подаде жалба до прокуратурата, за да се проверяло дали постановката не "оскърбява религиозните чувства на православните християни". Съдът в Новосибирск оправда режисьора, но тогава внезапно се намеси министерството на културата и уволни директора на операта Борис Мездрич, а постановката беше свалена от сцена.

Premiere Tannhäuser in Nowosibirsk

Сцена от премиерата на "Танхойзер", която оскърбявала религиозните чувства на верующите

В интервю за Дойче Веле уволненият директор окачестви станалото като "абсурдно": "Нито един от онези, чиито религиозни чувства били засегнати, не е гледал постановката. Тя беше спряна, за да се даде на останалите пример за назидание. В цялата страна се насажда една монокултура в духа на руските традиции и патриотизма, като държавата си присвоява изключителното право да интерпретира значението на понятията традиции и патриотизъм", казва Мездрич. И държавата наистина го прави - с клеветнически кампании срещу рок-певеца Андрей Макаревич или популярния детски автор Едуард Успенский. И двамата остро критикуваха анексирането на Крим и войната в Източна Украйна. Към това се прибавят и чистки в редица издателства, както и обезкръвяването на независимия театрален живот.

Нови закони слагат окови на творческата свобода

Ефикасен инструмент за потискането на културната среда се оказаха няколко закона, наскоро гласувани от Думата - законът, забраняващ "пропагандата на хомосексуалния начин на живот", законът, забраняващ употребата на ругатни и най-новият закон, който запрещава "оскърбяването на религиозните чувства".

"Никой не знае, за какви точно чувства става дума. На практика всеки може да каже, че някой шкаф на сцената оскърбява религиозните му чувства", възмущава се актьорът Иван Вирипаев, съосновател на театралната работилница "Практика". "У нас се засилва впечатлението, че държавата прави опит да изключи всички инокомислещи от обществения диалог. А това вече няма нищо общо с гражданското общество. На практика това е гражданска война", споделя Дмитрий Виленский от творческия колектив "Что делать?" /"Какво да се прави?"/.

Битката срещу културата е със стари традиции

Andrey Zvyagintsev bei der Oscar-Verleihung 2015

Филмът на Звягинцев "Левиатан" е първият руски филм, който беше номиниран за "Оскар" през 2015 г.

В Русия, под държавна културна политика се разбира преди всичко битка срещу самата култура. И тя се води систематично. През последните две години в големите и малките градове бяха "освободени" безброй театрални и музейни директори, главни редактори на вестници и списания, издатели. На тяхно място бяха назначени верни на режима "апаратчици". Директорката на Третяковската галерия Ирина Лебедева беше принудена да напусне, а патриаръхът на киното Наум Клейман трябваше да се откаже от ръководството на основания от него филмов музей в Москва, защото прожектирал твърде много западни филми...

Още през април 2014 министърът на културата Владимир Мединский представи един документ с наглед безобидното заглавие: "Проектопредложения за изграждането на държавна културна политика". На 15 страници текстът се разпростира върху темата за "единния културно-цивилизационен код" на руската нация и призовава да "забравим западните ценности".

Анонимните автори на документа смятат, че държавата трябва да направлява културата - като не субсидира производството на "непатриотични" филми, които "мърсят Русия". Към тази категория, разбира се, спадат всички забележителни руски филмови творби от последните две десетилетия, включително и

"Левиатан" на режисьора Сергей Звягинцев. Филмът представлява притча за упадъка на една държава, разядена от корупция и връзкарство, както и предупреждение за опасността от една чудовищна държавна машина, която не само ограбва собствеността на хората, но и опустошава техните души.

Без сили за съпротива

Russland Theaterregisseur Iwan Wyrypajew

"Всеки може да каже, че нещо на сцената оскърбява религиозните му чувства", възмущава се режисьорът Вирипаев

"За съжаление установявам, че свободата не означава нищо за 90 процента от моите съграждани. Те са оглупели от пропагандата и очевидно са изгубили способността си да мислят самостоятелно", а останалите 10 процента са се примирили", казва писателят Едуард Успенский.

"Нима мога да направя нещо след като моят народ си избира този начин на живот", казва поп-звездата Вася Обломов в разговор с Дойче Веле. "Херман Хесе го е казал в "Степният вълк": "Такъв вълк не може да живее в едно общество с присъщите му правила, но и няма вътрешната сила да избяга".

* Библейско чудовище, отъждествявано със Сатаната

Редакцията препоръчва