В Русия: задушени от произвол и безправие | Новини и анализи от Европа | DW | 19.07.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

В Русия: задушени от произвол и безправие

"Не искам децата ми да растат в атмосфера на кухо патриотарство, унизително раболепие пред властта и ненавист към врага", казва мой познат, напуснал Русия. Като него мислят все повече хора. Коментар на Игор Айдман.

В едно свое интервю известният руски писател и дисидент Леонид Бородин разказва, че е изпитвал почти физическо отвращение от тоталната съветска пропаганда и е обичал да се крие от нея, разхождайки се из тайгата. Но Бородин обичаше родината си и независимо от трагичната си съдба никога не е мислел да емигрира. Редица негови сънародници в онези времена просто обръщаха гръб на родината си. Така беше по времето на Брежнев, така е и сега.

Изгубеното бъдеще на страната

Статистическите данни сочат, че от 2011 до 2015 година броят на руските емигранти се е увеличил почти 10 пъти. Вярно е, че голямата част от тези хора са трудови емигранти в страните от ОНД, които по-късно се завръщат обратно в Русия. Но независимо от засилената антиамериканска пропаганда, броят на руснаците, които кандидатстват за американски "зелени карти", е достигнал исторически максимум. Все повече руски граждани се опитват да получат и гражданство в различни европейски държави. Най-лошото е това, че това са предимно млади и образовани хора, с квалификация и идеи. При това данните се отнасят само до онези, които не са скрили от социолозите желанието си да емигрират. Но дали всички са толкова открити? Едва ли.

Руските програмисти и учени отдавна са станали част от световния творчески елит. Само в Силициевата долина в САЩ работят десетки хиляди руснаци. Това, разбира се, е резултат и от глобализацията на трудовия пазар. В същото време не е никак случайно, че работещият в САЩ руснак най-често е програмист, а типичният гастарбайтер в Русия е портиер.

Новата политическа емиграция

Бързото увеличение на броя на емигриращите руснаци съвпадна по време с третия мандат на Путин и провала на протестното движение от 2011-2012 година. Тогава окончателно загина надеждата за скорошни промени в страната, а сред представителите на "творческата класа" стана много популярен лозунгът на черния хумор "Путин завинаги". Това пък означаваше, че е дошло време всеки да се спасява вън от страната. Необявената война с Украйна и разпалването на патриотарска истерия в средствата за масова информация само засилиха тези настроения.

Russland Igor Eidman Soziologe Kommentarbild PROVISORISCH

Игор Айдман

В днешна Русия няма чак толкова много политически емигранти, които да напускат страната под заплахата от репресии. Много по-многобройни са онези, които не са участвали пряко в протестите, но пък са взели решение да емигрират заради поведението на властта през последните години. Мой стар познат-предприемач неотдавна заряза бизнеса си и след като си купи жилище в Рига се премести с цялото си семейство в Латвия. Той нямаше никакви основания да е недоволен от живота в Русия. Точно обратното - бизнесът му вървеше добре, но психологическата ситуация в страната явно стана за него непоносима. "Телевизора можеш да го изключиш, но мръсотията продължава да ни залива от всички страни. Не искам децата ми да растат в атмосфера на патриотарство, унизително раболепие пред властта и ненавист към някакъв имагинерен враг", казваше той. Друго познато семейство пък реши да напусне страната, след като дъщеря им била подложена на непоносим натиск от страна на учители и съученици, поради това, че открито осъдила анексията на Крим.

Няма прогрес без свобода

Хората бягат от Русия, защото се чувстват безправни. "В Русия силните на деня могат да ти отнемат бизнеса, полицията - да те изкара виновен, държавният чиновник да те принуди да му дадеш подкуп, за да свърши нещо, за което получава заплата, а синовете ти да бъдат призовани в армията, за да бъдат изпратени да се бият в поредната война. Дотегна ми от всичко това и реших да се махна", ми призна неотдавна един от новите руски емигранти.

Обезправеният и задушен от бюрократичен диктат човек не разполага с лична свобода, т.е. и с възможности за творческа реализация. Липсата на свобода не позволява и на икономиката да се развива иновативно. Всякакви опити да се създаде собствена "Силициева долина" в една авторитарна и корумпирана държава могат да доведат най-много до възникването на някаква химера, в която пазителите на "държавните тайни" и разхитителите на бюджетни средства (често те са едни и същи хора) са повече на брой от онези, които реално работят и създават някакъв иновативен продукт.

Като феодал, който се опитва да задържи своите крепостни селяни, Владимир Путин се възмущава, че чуждите компании „изсмукват” младите таланти на страната. Той обаче не е в състояние да предложи на тази „творческа класа” най-важното: икономическа и духовна свобода. Затова хората бягат към държави, в които има по-добри условия за развитие.

Докато съществува тази политическа система, няма да изчезнат и причините, пораждащи тази нова вълна на емиграция от Русия. За щастие в наши дни е вече невъзможно да се издигне стена, която да отдели Русия от останалия свят. Така че най-активните и творчески личности и занапред ще напускат страната, чиито шансове за добро бъдеще стават все по-мрачни.

Редакцията препоръчва

Реклама