В последната българска държава | Новини и анализи от България | DW | 07.05.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

В последната българска държава

България ще запомни този Гергьовден. Защото се случи чудо: последното бебе проговори. Попита къде ми е еднопосочният билет. Следващият Гергьовден няма да бъде запомнен. Нито ще има с какво, нито от кого, пише И. Кулеков.

България ще запомни този Гергьовден. По случай официалния празник на Българската армия се проведе военен парад. В парада участваха последният хеликоптер и последният войник на българската армия. Те бяха поздравени от последния президент и последния цар. Последното оръдие гръмна с последния снаряд. Последният парад бе наблюдаван от попа и лекаря. Последният беше пристигнал от болницата с линейката. Последният поп го попита откъде е минал. Минах по последния път, после по последната улица - обясни му любезно лекарят. Много си любезен - рече му попът. - Трябва да говоря с последния журналист да те поздрави по радиото с лебедовата песен.

За последно

След данданията по стар народен обичай бе изядено агнето. Заедно със салатата от домата и лука. Внос от Гърция. Агнето по същество беше овцата. Тя бе изядена от овчаря. Последният коч беше изяден на Коледа. На следващата Коледа ще бъде изядена кокошката. А на следващия Гергьовден… - каза си последният овчар и погледна тъжно към кучето.

Последният работник на републиката, който беше безработен, се обади на последния пенсионер, за да го поздрави с празника. Последният пенсионер пожела на последния работник, който беше безработен, един ден да стане голям последен пенсионер. Последният работник, който беше безработен, каза: ах, колко е хубаво, че има последен официален празник, за да си почине за последно човек. Ако става въпрос за мене, аз официално не почивам - рече му последният пенсионер - нали съм охраната на последното предприятие.

- Ама то нали се взриви?

- Че това не променя нещата.

Както обикновено

Ученият, интелектуалецът и учителят на страната празнуваха Гергьовден по своему. Ученият - в подлеза с цигулката и шапката, интелектуалецът - на стадиона, да псува футболиста, учителят - на стълбището пред училището, в очакване на дилъра.

По повод ситуацията в последната българска държава пред парламента се състоя последен протестен митинг, в който протестърът издигна последния лозунг.

Както обикновено, на последния празник не се мина без чудо. Последното бебе проговори. Попита къде ми е билетът.

Следващият Гергьовден няма да бъде запомнен. Нито ще има с какво, нито от кого.