В Полша: селища за бездетни, селища за християни | Новини и анализи от Европа | DW | 29.04.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

В Полша: селища за бездетни, селища за християни

В Полша никнат все повече нови селища, обособени за специални групи: райони за бездетни, райони за християни. Там се живее като в балон, далеч от различните. Това отдалечава хората от реалния свят, смятат експерти.

В селището Пристан къщите са с имена на светци

В селището "Пристан" къщите са с имена на светци

Изкопът за основите вече е готов. Към края на 2021 година къщата на Силвия Зборовска ще бъде завършена. А идната пролет 32-годишната полякиня ще може и да се нанесе в нея. Високите сгради във Варшава просто са ѝ омръзнали, затова решила да се премести в Ломианки - на около половин час път с кола от полската столица. Нейният нов дом ще бъде в "Przystań" ("пристан" - бел. ред.) - бъдещо селище с 32 жилища и къщи. 

На много места в Полша никнат нови жилищни квартали като "Пристан". Пазарът на къщи близнаци (за две домакинства - бел.ред.) с тераса и двускатен покрив изживява истински бум в момента. На пръв поглед те не се различават много от останалите райони с нови постройки. Но който си купи къща или жилище в селище като "Пристан", знае отлично разликата: всеки един от тези имоти носи името на някой светец.

Съседи с еднакъв мироглед 

"Идеята е да съберем на едно място хора, които се чувстват добре в такава компания и които имат общ фундамент - вярата в Бог", казва Камил Квиатковски, който се представя като "инициатор" на проекта. Пред ДВ той се оплаква от неуместни публикации, подигравателни коментари и дори от език на омразата.

А на какви условия трябва да отговаря едни кандидат за такова жилище, Квиатковски отвръща саркастично: "Най-вече трябва да представи уверение от епископа, да е поискал разрешение от свещеник и накрая да има и заверка от папата", шегува се той. Разбира се, че никой не трябва да доказва по никакъв начин своята вяра. Всеки, който иска, може стане член на тази общност, уверява Квиатковски.

Културоложката Александра Кунце

Културоложката Александра Кунце

Две трети от къщичките вече са продадени на цена около 5000 злоти (1000 евро) за квадратен метър. Това е много по-евтино, отколкото във Варшава - в по-престижните райони там цените са между 4000 и 5000 евро за квадрат.

Селището ще разполага и с малък параклис, а в стените на къщите ще бъдат вградени предмети, които представляват скъп спомен за собствениците, например венче от рози или кръстче. За децата пък ще има детска площадка, както и детска градина.

Съвсем различно е селището, което в момента се строи в Силезия, предназначено за бездетни двойки. То ще предлага жилища под наем на хора, които искат да живеят далеч от площадки за игра и детска врява, без да се страхуват, че изритана топка може да счупи нечий прозорец.

Културоложката Александра Кунце от Силезийския университет в Катовице критикува концепцията на този вид селища: още от самото начало да се подбират само съседи, които са с приблизително еднакви възраст, мироглед и начин на живот. "Това превръща тези селища в карикатури", казва тя. "Те функционират като бункер: вътре се чувстваме на сигурно място, но същевременно се оглеждаме за врага." Това, според Кунце, създава страхове. Тя припомня, че на обитателите на тези селища от затворен тип все някога ще им се наложи да излязат навън, където дебне "врагът". 

Кунце припомня и една друга модна тенденция от последните години в Полша: цяла Варшава е опасана от оградени селища, които хората кръстиха "Gated Communities". В тях дори и паркоместата за автомобили частично са парцелирани и заградени. Най-яркият пример е селището "Marina Mokotów" в южноцентралната част на Варшава, което прилича на крепост с ограждения и пазачи, спускащи и вдигащи бариери. И всичкото това при положение, че Варшава, според всички статистики, не се води град с висока престъпност.

Архитектката Катаржина Рокичка-Мюлер

Архитектката Катаржина Рокичка-Мюлер

"Живот като в клетка"

И Катаржина Рокичка-Мюлер, която от 20 години проектира подобни селища от затворен тип, не е убедена в ползата от тези тематични селища. Тя работи за варшавското архитектурно бюро mamArchitekci. Признава, че изпълнява желанията на инвеститорите - против нейните собствени убеждения.

Самата тя живее в жилище старо строителство заедно със съседи от различни социални прослойки. А това, че около тях няма огради или бариери, им дава чувство за свобода. "Хората, които живеят в затворени селища, са като в клетка. Аз никога не бих се преместила да живея в такъв вид селище, защото това ще отнеме и част от свободите ми", казва Рокичка-Мюлер. Полското общество и без това е много поляризирано и не се нуждае от нови бариери, допълва тя.

Силвия Зборовска от християнското селище в Ломианки обаче отхвърля тези критики. Тя също е против селищата без деца, които нарича "сегрегационни".  Но защитава своя избор. "С решението си да живеем тук ние избрахме един сигурен пристан, без обаче това да означава социално разделение", уверява тя.

Редакцията препоръчва