В НРБ писатели, артисти, учени флиртуваха с Живков. А днес? | Новини и анализи от България | DW | 20.10.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

В НРБ писатели, артисти, учени флиртуваха с Живков. А днес?

Помните ли как в НРБ властта беше влязла в неписан договор с интелигенцията за размяна на лоялност срещу привилегии? Навремето флиртът на писатели, артисти, учени с Живков беше станал пословичен. А как е днес?

Тодор Живков

Тодор Живков

Ако пишех учебник по политически пиар в български условия, щях задължително да препоръчам на кандидатите за власт никога да не мобилизират представителите на интелигенцията в своя подкрепа. Защото резултатът ще е неблагоприятен и за двете страни. Примерите за това през годините са много. А и от последните дни има достатъчно. Да вземем срещата на Мая Манолова с творци и интелектуалци. И защитата на единствения кандидат за главен прокурор в отворено писмо от 6 академици и 2 член-кореспонденти на БАН.

Манолова и кандидатът за главен прокурор

От срещата на Манолова няма да се запомнят предвидимите хвалби по неин адрес. Ще се запомни най-вече една фалшива новина: че в мероприятието е участвал и режисьорът Милко Лазаров, предизвикала сърдитото му опровержение. "За мен е изключително неприятно името ми и филмът "А̀га" да се използват в такъв контекст и да се правят подвеждащи внушения, още повече че никога не съм заявявал подкрепа под каквато и да е форма за предизборната кампания на Мая Манолова", пише той. Извинението на щаба на кандидат-кметицата, че е станала "техническа грешка" само задълбочи гафа, защото показва липсата на реален интерес към поканените творци, свеждането им до поменик от имена за политическа употреба. Ако наистина е било грешка, а не съзнателно включване на нищо неподозиращия Лазаров с надеждата "да мине между капките", тя е по Фройд. Издава притеснение от липса на културни фигури със значими актуални постижения сред присъстващите на срещата с Манолова. Едно е зад теб да стои авторът на тазгодишното българско предложение за "Оскар", друго е да призовеш дежурни участници в обществено-политическите масовки на прехода.

Случаят с академиците беше още по-неуместен. Първо, защото ако прочетеш писмото им без подписите под него, няма как да познаеш, че е писано от учени. То прилича по-скоро на набързо скалъпен колаж от медийни клишета. И второ, защото по нищо не личи от написаното, че академиците имат компетентността да разберат кой става и кой не става за главен прокурор. И тя съвсем не може да бъде компенсирана от демонстрираната омраза към протестиращи и соросоиди. Въобще, неочакваната им намеса в казуса е напълно в духа на популярния израз "Нерде Ямбол, нерде Станбул". Не напразно се появи шеговитото подхвърляне, че ако кандидатът за главен прокурор има такава мощна академична подкрепа, може би ще е по-добре да го направят председател на БАН.

Ако очертаем общ политически профил на участниците и в двете акции, той несъмнено ще е ляв. Нещо повече - политическото използване на интелигенцията само по себе си е лява политика. Затова като друг куриоз в срещата с Мая Манолова се прие присъствието там на скулптора Велислав Минеков, който винаги се е заявявал като остър критик на лявото. Говоря за българското "ляво", генеалогично свързано с бившата комунистическа върхушка, която се представяше за лява, но това не ѝ попречи да се възпроизведе във видимите и задкулисните форми на местния посткомунистически капитализъм. До такава степен, че все повече заплашва с изчезване крехкото, появило се навремето като опозиция на БСП българско "дясно".

Флиртът с Тодор Живков. Кръгът на Първанов.

Днес срещите, писмата и подписките на културни дейци в подкрепа на държавната власт и кандидатите за нея са реминисценция на доброто старо време за същата тази върхушка. Когато тя беше влязла в неписан договор с интелигенцията за размяна на лоялност срещу привилегии. И когато беше станал пословичен флиртът на писатели, артисти, учени и други с Тодор Живков. Тогава, впрочем, предпочитаните моменти, в които те можеха директно да му нашепват в ухото желанията си, бяха ловът и танцът. По-късно работата с този сговорчив контингент бе поета от дъщеря му Людмила Живкова.

През новия век президентът от БСП Георги Първанов, също ловджия, а вероятно и танцьор, се опита максимално да възпроизведе Живковия модел на близост между власт и интелигенция с кръг от "леви интелектуалци", наименувал си "Съзидание". Разбира се, нищо не можеше да е същото, най-малкото защото държавният глава вече не можеше да осигури кой знае какви привилегии - те се свеждаха главно до ордени "Стара планина". А и в променената ситуация за предпочитане беше не кръг интелектуалци, а обръч от фирми.

Не беше обаче без значение фактът, че Първанов е бил сътрудник на Държавна сигурност. В своя активен период ДС имаше висока степен на пенетрация сред интелигенцията. Основно по две линии: на хора, които нямаха талант и виждаха единствения си шанс да се чувстват значими като цензури на талантливите. И на талантливи, чийто единствен шанс да реализират таланта си беше да сключат "сделка с Дявола" (тази втора линия обяснява защо интелектуалци със свободно алтернативно мислене като Вера Мутафчиева, Богдан Богданов или Георги Данаилов се оказаха сътрудници на службите). Така или иначе, съхраненият през прехода организационен потенциал на ДС по различно време се използваше за формирането на културни общности - около президента, БАН, вестник "Труд" и прочие, които при нужда могат да бъдат изкарани на "политическа бригада". Техните ядра, поколенчески предопределено, изповядват старата лоялност и вършат много по-съществена идеологическа роля в полза на българското "ляво" от подкрепата на този или онзи. Те настояват за ценностен континуитет в българската култура преди и след падането на комунизма. Допускат, че може да има промени в политическата и икономическата система, но в културните йерархии и авторитети - не. Мисията им е да запазят "истинските" ценности и "истинските" гении (както понякога без ирония наричат самите себе си), които са формирани през комунизма. Да блокират демократичната преоценка на ценностите.

Георги Лозанов

Георги Лозанов

Културата = съпротива

Талантливите млади, които отдавна принадлежат на свят без културни граници, вече трудно могат да бъдат приобщени към кампаниите на тази мъглявина, наречена със соцносталгия "българска интелигенция". Както личи и по реакцията на Милко Лазаров. Случва се някой от тях да излезе в подкрепа на чезнещото дясно, но силата им не е в подкрепите, а в протестите и именно там може да ги срещнете, а не на предизборни мероприятия. Защото, както е известно, културата, ако не е окована от принуди и зависимости, сама по себе си е съпротива.

Подобно съдържание

Реклама