В най-печално известния квартал на Германия: ″С българското семейство опитът ни е много добър″ | Новини и анализи от Европа | DW | 23.04.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

В най-печално известния квартал на Германия: "С българското семейство опитът ни е много добър"

"Най-печално известният квартал на Германия": така наричат дуисбургския квартал Марксло. Две трети от жителите му са с чуждестранен произход, много от тях идват от България и Румъния. Как се живее там?

Жилищен блок в дуисбургския квартал Марксло

Жилищен блок в дуисбургския квартал Марксло

Хиляди новозаселили се хора от България и Румъния в германския град Дуисбург - за тях и за проблемите, свързани с тях, вече от години пишат германските медии. Често пъти става дума за многодетни семейства, които в общия случай имат трудности както с немския език, така и в комуникацията с властите. Те понякога са принудени да плащат непомерно високи наеми за запуснати сгради, където ги настаняват сребролюбиви посредници и наемодатели. В същото време обаче хигиенните и културни навици на новозаселилите се нерядко водят до конфликти със съседите, до разправии с полицията и до нарастващо социално напрежение. За сенчестите, но и за светлите страни на съжителството с тях пишат тези дни германските издания „Райнише Пост“ и „Вестдойче Алгемайне Цайтунг“.

"Искат тези хора да станат като нас. Но различната култура не е недостатък."

Ако пуснете в интернет търсачка името на дуисбургския квартал Марксло, най-печално известния градски квартал в Германия, веднага ще се натъкнете на новини за престъпни кланове, за заринати от смет запуснати сгради, за улици, по които едва ли не трябва да се движите с бронежилетка, пише „Райнише Пост“. Но Марксло не е само това, добавя вестникът и разказва за един от хората, които помагат на новозаселилите се. 32-годишният поет и социален работник Малте Кюперс в продължение на няколко години полагал грижи за децата в едно основно училище. Цели 90% от тези деца имат чуждестранни корени, като повече от половината не знаят немски при постъпване в училището. Независимо от всичко Малте Кюперс не изгубил кураж и продължил да работи с децата. Пред вестника той разказва за свой училищен проект, посветен на родината: учениците трябвало да разкажат какво означава тази дума за тях и коя е тяхната родина. „Някои от тях изобщо не разбраха въпроса“, казва Кюперс. Измежду всички отговори най-силно впечатление му направил един повтарящ се. Той не гласял нито „Турция“ или „България“, нито „Румъния“ или „Сирия“. Много от учениците казали просто: Моята родина - това е Марксло.

Улица в дуисбургския квартал Марксло

Улица в дуисбургския квартал Марксло; архивна снимка

Редакцията препоръчва

Вестникът припомня статистически данни от 2017 година, според които две трети от живеещите в квартала са с чуждестранен произход, 17% от жителите са безработни, а само двама от всеки десет ученика успяват да стигнат до гимназията. Марксло се е превърнал в стигма, а някои медии търсят тук само сензацията, без да виждат лъча светлина. Например инициативата „Кръгла маса Марксло“, в чиито рамки деца, младежи и възрастни се събират в кварталния клуб, за да разговарят, да изпълняват музика, да спортуват заедно на открито. В клуба се предлагат курсове по рисуване и готвене, инициаторите му дори издават собствено малко вестниче. Организаторът на всичко това, германецът Томас Милке, е оптимист. Той смята, че е възможно неговият квартал постепенно да придобие по-добър имидж. На същото мнение е и Малте Кюперс, който добавя нещо много важно: тревожи го фактът, че мнозина от кореняците в квартала разбират неправилно въпроса за интеграцията. „Очакват, че тези хора ще станат същите като нас. А това е грешка. Различната култура не е недостатък“, казва той.

Още един германски вестник, „Вестдойче Алгемайне Цайтунг“ (ВАЦ), публикува статия за сходни светлини и сенки в друг квартал на Дуисбург - Хохфелд. Репортерите на вестника са разговаряли с трима собственици на недвижими имоти в квартала, които искат да подобрят живота тук и затова се опитват да помагат на хората от България и Румъния, заселили се там. Сградите, в които тримата пускат наематели, са чисти и добре поддържани, а наемите - умерени. Един от собствениците, Дирк Хекман, разказва: „Ние изразходвахме много средства, за да санираме двете си жилищни сгради и сега ги даваме под наем на справедливи цени. За нас е съвършено неприемливо, че някои „инвеститори“ се опитват на гърба на наемателите да извличат максимална печалба“.

"Важното е да намериш правилния подход"

Хекман предполага още, че зад честите проверки за противопожарната сигурност на сградите може би се крие недопустимото намерение от квартала да бъдат прогонени определени семейства от определени етноси. На въпрос на репортерите от ВАЦ за опита му с наематели от България и Румъния, Хекман споделя: „Различно е. В един случай ние самите трябваше да се разделим с едно семейство, защото наемателите не спазваха правилата. С българското семейство обаче опитът ни е много добър. Жена ми е учителка и в Гугъл си преведе няколко указания към наемателите, които им написа на техния език на отделни картончета - например как функционира сметоразделянето“.

Към това съпругата му Дагмар Домайер добавя: “Разбира се, в началото наемателите бяха доста стеснителни. Важното е да намериш правилния подход. Ние им помагаме, когато трябва да пишат писма до службите или пък когато не разбират какво иска общината от тях. И винаги се грижим нашите сгради да имат спретнат вид“.

*****

Вижте и това видео от архива ни:

Вижте видеото 05:01

Български роми в Германия: "Бог променя живота ни"

Подобно съдържание