1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: DW/K. Tiassou

В мините на Конго: "Всяка седмица погребваме някой близък"

Косиви Тиасу
27 ноември 2018

Отровата, която вдишват, ги убива. Но са принудени да рискуват живота си всеки ден – за по няколко цента. Кобалтът, нужен за смартфоните, се продава скъпо в чужбина, а болестите и мизерията остават при тях.

https://p.dw.com/p/38xqb

Кипуши е малък град в югоизточната част на Демократична република Конго. Някога районът е бил гръбнакът на икономиката в страната. И до днес в него се добиват злато, мед, цинк и кобалт. В продължение на десетилетия държавната фирма „Gécamines" е управлявала мините в региона, преди да изпадне във финансови затруднения и да се изтегли от Кипуши. 

Седемгодишният Паулин е седнал до майка си Приска в една от откритите мини, започваща буквално от центъра на града и разпростиращи се на няколко хектара площ. Приска чука камъни с надеждата да открие в тях кобалт. Двамата с детето са потънали целите в прах. Прах, камъни, безпощадно палещо слънце - друг свят Паулин не познава. А най-съкровената мечта на майка му е детето ѝ да ходи на училище.

"Откакто „Gécamines" се срина, животът ни стана много труден. Налага ни се да вършим всичко това, за да можем да преживеем някак", казва Приска. Работата ѝ е тежка, в добрите дни тя се връща у дома с около 5 хиляди конгоански франка (около 3 евро). Но има дни, в които не успява да изкара нито цент. По-малкият брат на Паулин, Жано, също е принуден да търси ценни метали. Затова децата не ходят на училище. Хиляди други деца в страната имат същата съдба.

Как бе разсипан един цял регион

Пространство от няколко квадратни километра е напълно опустошено от минодобива
Пространство от няколко квадратни километра е напълно опустошено от минодобиваСнимка: Lena Mucha

Вече повече от 15 години държавната минна компания „Gécamines" се бори за собственото си оцеляване, защото е докарана до просешка тояга от досегашните правителства на страната. Много рядко печалбите са били реинвестирани в мините, голямата част от които днес са изкупени от чуждестранни компании. Но не и в Кипуши, където цветните метали продължават да се добиват изцяло с ръчен труд. И където действа законът на джунглата: по-силният винаги печели.

Едно време фирмата е била най-големият работодател в областта Катанга - традиционен минодобивен район в Конго. Повече от 33 хиляди души са работели за компанията, много от които в Кипуши.

"Едно време градът беше друг - със спретнати къщи, притежавани от минната компания, с центрове за отдих и спорт, с училища и болници", спомня си с тъга активистът Ален Мвамбену. Той добавя, че на родителите му тогава не се е налагало да плащат за училището на децата. "Баща ми получаваше всичко необходимо за нас безплатно - даже и тоалетната хартия", казва той.

"Почти нищо не печелим, но нямаме избор"

От добрите стари времена днес са останали само спомени. А Приска пази и още един спомен - за съпруга си, който починал преди много години, защото така и не могъл да се излекува. Тя самата също е болна: "Ако отида на лекар, със сигурност ще ми каже да си вървя у дома, защото имам възпаление на пикочните канали и изобщо не би трябвало да стоя тук и да работя на открито. Но просто нямам друг избор", казва жената. Много от жените в мината взимали силни антибиотици и пак ходели на работа, за да изкарват прехраната на семейството си. После обаче често се раждали увредени деца, имало и много мъртвородени.

Друг работник казва: "Положението е направо трагично. Почти нищо не печелим, а след оттеглянето на „Gécamines" сме принудени да взимаме с нас в мините дори жените и децата си. Не минава седмица, без да погребем някой роднина или познат". Мъжът се оплаква от липсата на предпазни маски и защитно облекло – факт, който многократно увеличава риска от заболявания сред миньорите.

Алтернативи обаче няма: "Иначе ще умрем от глад. Държавният минодобив просто унищожи целия регион. Сега всичко тук е мъртво“, казва мъжът.

Но има и още нещо, което е известно само на малцина: изследваните проби от добиваните метали в Кипуши доказват наличие на уран в тях. На тази смъртоносна опасност хората от мините са изложени всеки ден.

Прескочи следващия раздел Повече по темата
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Просвещението е освобождаването на човека от неговото самоналожено опекунство, казва Кант преди повече от два века

Кой и защо пръска отрова, страх и агресия в България

Евгений Дайнов
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ
Към началната страница