В клопката на сезонната работа | Новини и анализи от Европа | DW | 22.01.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

В клопката на сезонната работа

Сезонни работници от по-бедните страни търсят препитание в чужбина, а на тяхно място идват други сезонни работници от още по-бедни страни. При което подгонените от немотията хора нерядко стават жертва на експлоатация.

Гроздето по поречието на Мозел отдавна е обрано, импровизираните спални помещения в бараки и гаражи са опразнени, а техните временни обитатели - сезонни работници от Източна Европа, отдавна са се прибрали в родните си страни. В месеците, през които са помагали за прибирането на реколтата, по полетата в Полша, България или Румъния са се трудили други сезонни работници - от Украйна, Молдова и Грузия. И ако поляците, българите или румънците предпочитат да берат грозде край Мозел, от което изкарват повече, отколкото у дома, за украинци, молдовци и грузинци държавите от Югоизточна Европа са тези, които предлагат възможности, каквито родните им страни не могат.

Но докато икономистите смятат, че от тази ситуация има само печеливши, синдикалистите откриват в нея предпоставки за експлоатация на труда. Изследователи на трудовия пазар пък предупреждават, че през следващите години т.нар. "циркулираща миграция" в Европа само ще се засилва. Става дума за кампанийните работници, които прекарват известно време в чужбина в търсене на по-добре платена работа, след което се връщат и после отново поемат навън. "Така възниква и конкуренция между отделните групи", казва Вернер Айхорст от бонския Институт по труда.

Arbeitsmigration Europa Afrikanische Arbeiter bei der Erdbeerernte in Spanien

За африканските работници обетованата земя е Испания

Заплащането никак не е високо

Много фирми се възползват от тази конкуренция, посочва на свой ред Харалд Вийденхофер от Европейския съюз на синдикатите в селското стопанство, хранителната промишленост и туризма /EFFAT/. Навсякъде в Европа - В Германия, Испания, Полша и много други страни - има тенденция към намаляване на заплащането на неквалифицирания труд, така че интерес към тази дейност проявяват само хора от по-бедните страни.

Но и те трудно оцеляват с отпусканото им мизерно заплащане, във връзка с което от EFFAT настояват за въвеждането на задължителна минимална почасова ставка. "Не говорим за общоевропейска минимална ставка, а за това всяка отделна страна-членка на ЕС да гарантира минимално заплащане, не по-ниско от 60 процента от средния доход", обяснява Вийденхофер.

Как функционира схемата

Според Харалд Вийденхофер в промишлеността има по-голям риск от експлоатация на работници, отколкото в селското стопанство. Той дава пример с кланиците в Германия, в които около 15 хиляди румънци работят срещу 3 до 6 евро на час. Схемата функционира по следния начин: германска кланица сключва договор с румънска фирма да заколи и разфасова 100 хиляди свине в Германия - срещу определена твърда сума. При тази схема минималното почасово заплащане не играе никаква роля, тъй като с работниците се разплаща румънската фирма, т.е. тя е тази, която експлоатира труда на собствените си хора.

Arbeitsmigration Europa Polnische Arbeiter bei der Spargelernte

Поляците традиционно прибират реколтата на германците

Решения обаче има, уверяват експертите. Европейският съюз от години се опитва както да увеличи конкуренцията в сектора на занаятите и услугите, така и да повиши защитата и правата на работниците. Постигнатото обаче не е много - в редица браншове фирмите продължават да намират законови пропуски, които използват за намаляване на разходите си. Все пак за румънските работници в германските кланици има някаква надежда: в средата на януари синдикатите и работодателите от месопреработвателната промишленост се договориха за въвеждането на задължително минимално заплащане от 7,75 евро на час. За експерти като Харалд Вийденхофер това е доказателство, че проблемите са решими, стига да съществува съответната политическа воля.

Редакцията препоръчва

Реклама