В капана на швейцарския франк | Новини и анализи от Европа | DW | 29.01.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

В капана на швейцарския франк

Ипотечните кредити от швейцарски банки дълго време бяха много изгодни за източноевропейците. След освобождаването на курса на швейцарския франк обаче погасителните вноски станаха непосилни за мнозина.

"Това зло - швейцарският франк", възмущава се сърбинът Марко Васич когато стане дума за дълговете му. Неговото положение е доста сериозно: през 2008 година дипломираният електротехник си купува малко жилище в един от кварталите на сръбската столица Белград. Той взима жилищен заем, обвързан с швейцарския франк и договаря поносима за него месечна вноска от 350 евро. След ревалоризацията на франка и раздялата с фиксирания курс спрямо еврото, Марко Васич вече трябва да плаща месечна вноска от 560 евро. "Ние, клиентите не сме комарджии. Но бяхме живи погребани. Вече не знам на кого да се сърдя - на банките или държавата. Затова си го изкарвам и на двете", казва белградският електротехник.

Стотици хиляди граждани в Централна и Югоизточна Европа имат сходна съдба. В Полша, например, 550 000 ипотечни кредити са обвързани с швейцарския франк, в Румъния - 150 000, в Хърватия - 60 000, в Сърбия - 22 хиляди.

Кой ще носи загубите?

Години наред банките съветваха клиентите да взимат заеми в швейцарски франкове, а не в евро - заради по-изгодните лихви. Банките явно не са действали съвсем безкористно, смята икономистът от сръбския Съюз на банковите клиенти Efektiva Даян Гаврилович: "Кредиторите очевидно се спекулирали със силата на швейцарския франк. Не е случайно, че подобно нещо се случва именно в Източна Европа. Тук гражданите имат оскъдни познания за банките, а държавата не ги защитава достатъчно", казва Гаврилович пред Дойче веле. Той описва създадената ситуация като дяволски кръг - макар от години да погасяват главницата, заемополучателите затъват все по-дълбоко в дългове.

Raiffeisen Bank

Клон на Райфайзенбанк в сръбския град Ниш

Мануел Аман от университета в Санкт Гален също смята, че в много случаи клиентите са били информирани неправилно. Швейцарският банков експерт обаче припомня, че договорите са обвързващи. "Контрата е у тези, които са поели риска. А в този случай без никакво съмнение това се клиентите", казва той. Според Аман е наивно да се смята, че може да има много ниски лихви без риск. "Оттук и проблемът, когато впоследствие - чрез правителствени декрети - политиката приписва загубите на банките", казва той.

Политиците в засегнатите страни виждат нещата по друг начин. За правителството в Загреб, например, е напълно неприемливо да изостави на произвола на съдбата хиляди хърватски семейства с непогасяеми ипотечни кредити - особено в годината, когато премиерът-социалдемократ Зоран Миланович се надява да бъде преизбран. Затова неговото правителство ще се опитва да принуди банките да понесат последствията от ревалоризацията на швейцарския франк. "Можете да спите спокойно", каза Миланович, визирайки отчаяните длъжници в Хърватия.

Унгарският пример

На пръв поглед основната идея е относително проста: кредитите в швейцарски франкове да бъдат превърнати в евро или в местна валута - при разменен курс отпреди освобождаването на франка. За пример на засегнатите страни може да послужи не кой да е, а Унгария, която е смятана за "трудното дете" на ЕС по отношение на банковата политика. Още преди отвързването на швейцарския франк от еврото, правителството в Будапеща задължи банките в страната да възстановят всички такси плюс лихвите и да обърнат кредитите във форинти по предварително зададен курс. Така много европейски банки, например от Италия или Австрия, бяха принудени да отпишат общо 3 милиарда евро.

Kroatien - Zagreb

Сградата на Хърватската национална банка в Загреб

По същия път сега тръгват правителствата на Хърватия и Полша. "Намесата на политиката беше задължителна. Защото това се превърна в огромен социален въпрос. През последните години условията на трудовия пазар се влошиха значително и много граждани не са в състояние да погасяват заемите си", казва Барбара Либерда от университета във Варшава. Според нея обаче банките и клиентите трябва да си поделят загубите поравно. А сръбският експерт Гаврилович посочва и още един аргумент в полза на идеята: "Ако много клиенти обявят неплатежоспособност, банките ще се окажат с купчина празни и непродаваеми недвижими имоти", казва той.

Консервативното сръбско правителство проявява по-голяма въздържаност. При всички положения Марко Васич не очаква спасение от политиката. "Познавам длъжници, които пестят от залъка си, за да погасяват месечните си вноски. Някои от тях са поболяха от грижи", казва той. Марко Васич се надява все някак да погаси заема си. За швейцарски франкове обаче повече не иска изобщо да чува.

Редакцията препоръчва