В какво се превръщат мечтите - политиката на САЩ в Близкия Изток | Новини и анализи по международни теми | DW | 29.01.2008
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

В какво се превръщат мечтите - политиката на САЩ в Близкия Изток

В речта си за състоянието на съюза американският президент Джордж Буш само бегло спомена най-важните политически теми - положението в Средния и Близкия Изток. Коментар на Петер Филип.

default

Средният и Близкият Изток присъстваха в обръщението на Американския президент само бегло, това не на последно място се дължи на факта, че речта за състоянието на съюза се концентрира предимно върху вътрешно-политически въпроси. Затова пък Ирак отдавна вече се е превърнал в такава тема за САЩ.

Ето защо Джордж Буш даде най-доброто от себе си като демонстрира популизъм и оптимизъм... Според него сигурността по поречието на Тигър и Ефрат се подобрява повече от очакваното и скоро от страната ще бъде възможно да се изтеглят 20те хиляди американски войници. Нито дума за това, че същият президент още на първи май 2003 година обяви враждебните иракски сили за победени и обясни, че с това мисията е била изпълнена. Нито дума за това, че армията, която сега той иска да изтегли, бе изпратена в Ирак едва миналата година като допълнителни военни сили.

Ирак трябваше да се превърне в пример за реализирането на една мечта на американския президент, а именно да умиротвори, освободи и демократизира цял един регион. Сметките му обаче излязоха криви...

В страната все още властва насилието и дори съвсем предпазливите прогнози на експертите говорят за още дълги години неизбежна американска окупация.

В Ливан Вашингтон подкрепя свободно избраното правителство. Страната страда под нарастващата вълна на тероризма и беззредиците и от месеци се намира във вътрешно политическа криза между коалицията и президентската институция.

Палестинците пък преди две години проведоха свободни избори, но резултатите от тях не бяха очакваните от Вашингтон. Изборната победа на Хамас доведе до вътрешни борби и две конкуриращи се помежду си палестински правителства. Освен това тази победа разби всички шансове за провеждането на сериозни преговори за мир с Израел.

Една година преди изтичането на мандата му Буш все пак прозря, че досегашната му абстиненция, тотална липса при решаването на близкоизточния конфликт, е била погрешна. Ето защо в Анаполис се сложи началото на неговата ангажираност и американският президент се отправи на първото си посещение в региона.

Israel Palästinenser USA Demonstration gegen George Bush

Но дали амбициозното му намерение е осъществимо, а именно до края на годината да се стигне до подписването на мирен договор.

Палестинският президент Махмуд Абас ще трябва да демонстрира повече активност, а израелският премиер Ехуд Олмерт по-голяма способност за концентрация, за да се стигне до подобен изход. Или пък Вашингтон ще трябва да окаже по-силен натиск. По-вероятно е последното, но това не се случва. Причината- американският президент продължава да бъде по-скоро pro-израелски настроен.

Нерешена остава и кризата с иранската атомна политика, която Джордж Буш се погрижи да нагорещи до червено.

Първоначално опасността от открита конфронтация трябваше да бъде минимална, но уви, Буш е прекалено последователен в стремежа си към изолиране и налагане на санкции за страната.

Той дори успя да насочи европейската политика по своя курс. Само Русия и Китай все още запазват умерено поведение.

Буш потърси съюзници срещу Иран и в Близкия Изток, особено на Арабския полуостров. След като обаче дори американските тайни служби достигнаха до извода, че Иран е преустановил атомната си програма, тези му усилия естествено се увенчаха с неуспех. Американският президент не последва съвета на демократите, които както и комисията Бейкър-Хамилтън го призоваха, Вашингтон да влезе в разговор със Сирия и Иран и да да потърси общи решения за Ирак и за двустранните проблеми.

Затова вероятно след една година, когато мандатът на американския президент приключи, Буш ще остави след себе си Близък и Среден Изток, далеч от всички смело заявени цели, но с предпрограмирани конфликти за години напред. Защото в последните месеци на поста едва ли президентът би могъл да промени нещичко в тази ситуация.



Реклама