В името на България и всичко българско | Новини и анализи от България | DW | 11.05.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

В името на България и всичко българско

НС гласува, засега на първо четене, закон срещу "нелоялните" практики на търговските вериги. Мотивът е подкрепа "за българските фирми, работниците и бюджета". Ефектът от тази намеса на държавата ще е обаче точно обратен.

Коментар от Ясен Бояджиев:

„Бедният български производител в момента спонсорира богатите търговски вериги”, каза преди няколко години министър от дясно правителство. По думите на депутат от левицата пък, „търговските вериги тъпчат българските производители” и докато „милиарди левове продължават да текат и да пълнят касите” на едните, касите на другите „не се пълнят”. А както твърди политик от националистическия сектор, „големите търговски вериги рекетират българския производител” и „вече за мнозина е ясно, че техният успех се крепи на бавната ликвидация на местните производители”.

Нововъведението "злоупотреба със значителна пазарна сила"

И ето че трето поредно Народно събрание се е заело да защитава българските производители от „нелоялните” практики на (предимно) чуждестранните търговски вериги. Първите идеи се появиха по време на първия мандат на ГЕРБ. При коалицията „БСП-ДПС” те изкристализираха в закон, който бе гласуван на първо четене, но върнат с вето на президента. Краят на коалицията попречи на прегласуването му. Сега законът в почти същия вид бе гласуван отново. Инициативата е на БСП, но и от другите партии малцина гласуваха „против”, а и почти никой от депутатите не смее открито да се противопостави на тази патриотична и народополезна законодателна идея.

С нея конкурентното право навлиза в нови, неизследвани територии. Към досега съществуващите сравнително добре дефинирани понятия за монополно и господстващо положение на пазара и за злоупотреба с тях се добавя нововъведението „злоупотреба със значителна пазарна сила”. Естествено, няма (а според някои специалисти не може и да има) точни и недвусмислени дефиниции нито на „злоупотребата”, нито на „силата”, което отваря вратите за всякакви субективни тълкувания и решения. Отделно търговските вериги ще трябва да си напишат валидни за всичките им доставчици типови договори и/или общи условия и да ги изпратят за одобрение от Комисията за защита на конкуренцията. Законът дава и някои конкретни указания какво може и какво не може да се пише в тези договори.

С две думи, същността на идеята е чрез закон животът на производителите и доставчиците да бъде направен по-лек, а приходите им - по-големи, като, под заплаха от огромни санкции, се ограничат или направо забранят възможностите на търговските вериги да поставят на доставчиците си някакви условия или да искат от тях някакви такси и отстъпки.

Пазарът и справедливостта

Разбира се, на някого тези условия и искания (много от които, впрочем, отдавна са отпаднали) може да му изглеждат „нелоялни”, „недобросъвестни”, „несправедливи” и дори грозни. Става дума обаче за широко разпространени във всяка икономическа сфера и навсякъде по света търговски практики. Да се прилагат спрямо тях неопределени и субективни философски и морални критерии за оценка от типа на справедливостта е напълно безсмислено, а както ще видим - и вредно. Може би щеше да има някакъв смисъл, ако не ставаше дума за свободно договаряне, в което всяка от страните може да предяви, да приеме или да не приеме каквито си иска претенции, доброволно да подпише или да не подпише. И може би щеше да има някакъв смисъл, ако в държавата имаше само един или няколко магазина, или пък ако някой или нещо задължаваше или принуждаваше съответния производител да продава само в една, точно определена верига. Действителността обаче е съвсем различна.

Големите търговски вериги в България представляват само около една трета от търговията на дребно с бързооборотни стоки (за сравнение - в другите страни от ЕС този дял е към 60%). Те работят на един относително малък, но изключително конкурентен пазар в ожесточено съревнование помежду си, залагайки на по-големи обороти и все по-атрактивни цени. Затова много от тях работят с много ниска печалба или дори на загуба. Което е и една от причините (редом с големия дял на „традиционната” търговия, ниската платежоспособност на масовия клиент, кризата и слабите икономически перспективи) за зачестилите случаи на излизане от пазара. А веригите са сред най-големите инвеститори (над 4 млрд. лева инвестиции), работодатели (над 20 хиляди работни места директно и още десетки хиляди индиректно) и данъкоплатци в страната, с огромна заслуга за „изсветляване” не само на търговията, а и на икономиката като цяло.

55% от стоките в търговските вериги (а при някои артикули и значително повече) са българско производство. Всяка от веригите има средно по над 800 български доставчици.

Действителността и при производителите е доста по-различна от представата, която политиците налагат със законодателната си загриженост. По-голямата част от тях далеч не са така безпомощни, както ни ги представят. А проблемът на останалите не е с веригите, а с нарастващата конкуренция в собствените им отрасли, на която те не издържат. Защото, например, не са в състояние да отговорят на основните изисквания - по-голям обем и редовност на доставките при постоянно поддържано високо качество. Затова се нуждаят от държавна протекция. Тя обаче с нищо няма да помогне за повишаване на конкурентоспособността на българската икономика.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Yassen Boyadzhiev

Ясен Бояджиев

Ефектите са лесно предвидими

Ефектите от тази протекция ще бъдат основно два и те са лесно предвидими (пълната липса на обективна предварителна оценка за тях, впрочем, е друга твърда характеристика на българското законодателство). Тези ефекти са се проявили навсякъде, където подобни стъпки са били предприемани, а после най-често отменяни (от САЩ още преди Втората световна война, до някои страни в ЕС в наши дни). Първият е, че търговците ще бъдат принудени да се преориентират към производители от страни, където подобни регулации не съществуват. В резултат от което делът на българските стоки ще намалее и ще пострадат дори и български производители, които не се молят за такава протекция. Вторият ефект ще се изрази в намаляване на разнообразието и повишаване на крайните цени в магазините, от което ще пострадат всички български потребители, и най-вече - по-неплатежоспособните.

Ще има и други не толкова преки и видими ефекти. Тенденцията към оттегляне от пазара ще се засили. А и като цяло създаваното от подобни закони усещане за несигурност и непредвидимост отблъсква и гони външните капитали.

Въпреки всичко това е факт, че търговските вериги са на челните места (веднага след безспорния „фаворит” - т.нар. ЕРП-та) сред „любимците” на почти всички български партии и политици. Повечето от тях носят чужди имена, което ги прави много подходящи и удобни за популистки упражнения и демонстрация на загриженост за България, българите и всичко българско. Особено в години на избори, а напоследък всички години са такива.

Подобно съдържание

Реклама