В Дортмунд е като в Пловдив | Новини и анализи от България | DW | 26.10.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

В Дортмунд е като в Пловдив

Сходствата са факт, що се отнася до районите със смесено население - констатират командированите в Дортмунд български експерти по уличната престъпност. Които за срок от две седмици са част от състава на местната полиция.

Двама български полицаи - Атанас Георгиев от Пловдив и Димитър Димитров от София - патрулират временно заедно с дортмундските си колеги, на които сами е по-трудно да се ориентират в "българската" част на Дортмунд, която с течение на времето се е оформила в северните райони на града. От 2007 насам, т.е. вече шест години, все повече българи /предимно от Пловдив и предимно от Столипиново/ се насочват към Дортмунд - с обещанията за по-добър живот и възможности да припечелят повече, отколкото в България.

Но как би могло да стане това, ако пристигащите не знаят езика и нямат квалификация? А и нерядко още предварително са влезли в примката на "предприемачи", които ги заробват със задължението да плащат прескъпо за всичко, на което разчитат в Германия - за покрива над главата, за съдействието при намиране на пределно нископлатена работа, за попълването на необходимите документи или молби за детски надбавки.

Пришълците са вкарани в схема

Марита Хетмайер, която е бивша общинска съветничка, а сега е брокерка на недвижими имоти именно в северен Дортмунд, описва схемата по следния начин:"Наред с официалните пътища за стигане от Пловдив до Дортмунд - с редовната седмична автобусна линия или със самолет - има множество неофициални: някой наема микробус, заминава за България, събира хора, кара ги тук, настанява ги в жилища, дава им указания къде трябва да отидат, какво да работят, придружава ги до общинските служби, като им обяснява какво трябва да кажат и да направят, за да могат да останат, съдейства им при регистрацията на фирма. И всичко това струва пари - хората, които идват тук, трябва да плащат за всяка отделна стъпка. Може обаче да се случи да не намерят редовна работа, а "посредникът" все така настоява да си получи дължимото и при тези обстоятелства казва: Трябва да ми платиш и ако няма как да набавиш парите по законния път, търси други начини, т.е. буквално тласка хората към сивата зона и престъпността".

Mallinckrodtstraße in Dortmund Zuwanderer aus Bulgarien

По "Малинкродщрасе" в Дортмунд рядко се чува германска реч

Инвазията на източноевропейците вече е оставила сериозен отпечатък върху северен Дортмунд - цените на имотите са спаднали, ако някой изобщо прояви интерес към наемането им. Същевременно пришълците на свой ред са потърпевши от състоянието на пазара на недвижимости - ако ги тъпчат по 20 души в жилище, предназначено за двама, и изискват безбожни наеми дори и за най-жалкия матрак.

На практика се получава пълен парадокс - българските роми бягат от България в Германия, търсейки по-добър живот, не го намират, превръщат обитаваните от тях квартали във филиали на Столипиново, и все така са без работа, без сигурност и без бъдеще.

Как могат да отпаднат страховете?

Именно в това отношение германската държава се опитва да бъде полезна - търсейки как да ги интегрира, кака да закара децата на училище и как да "разсече" мафиотската схема, на която те са жертви. Защото ако не се издължават навреме на "благодетелите" си, мебелите и покъщнината могат да бъдат директно изхвърлени на улицата и семейството да бъде оставено съвсем на произвола на съдбата.

Полицаите от България положително ще улеснят дортмундските си колеги - защото сред 1600-те официално регистрирани българи в града има и към една пета, които са заподозряни в известни престъпни дейности. Експертът по Столипиново Атанас Георгиев е убеден, че работата му в Дортмунд няма да е по-различна от тази в България - освен от гледна точка на обстановката. "Но всъщност тук обстановката е дори много близка до тази в Пловдив - в кварталите, в които има ромско население", констатира командированият инспектор, открил немалко познайници сред преселниците от Столипиново в Дортмунд.

Atanas Georgiev und Dimitar Dimitrov bulgarische Polizisten in Dortmund

Българските полицаи патрулират заедно с германците - но цивилни и без оръжие

Още повече полза вероятно ще има от социалните работници, които България също се готви да командирова в няколко германски града, за да подпомогнат пришълците в контактите им с общинските служби, на които те принципно би трябвало да разчитат. Но се страхуват от тях, казва дортмундската общинска съветничка Диане Йегерс. А познавачката на нещата в квартала Марита Хетмайер обяснява, че този страх се създава изкуствено, за да могат да печелят посредниците.

Немалко опасения създава датата 1 януари 2014, когато ограниченията за работа в ЕС за българи и румънци ще отпаднат - не, че в момента няма начини за заобикалянето им. Същевременно и германските власти, и представителите на българското посолство в Берлин прогнозират, че оттам нататък няма да се получи преголям наплив, тъй като който е искал, вече е дошъл.

Важно е обаче едно, но пък то е много важно - пристигащите в Германия да знаят езика и да имат квалификация, ако искат да си намерят работа. Иначе не биха се различавали от дете, което се опитва да се пласира на трудовия пазар без необходимите познания и умения - според сполучливото сравнение на г-жа Хетмайер.

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание