В Димитровград, при бежанците | Новини и анализи от Европа | DW | 10.12.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

В Димитровград, при бежанците

"За да не се сринеш, трябва да запомниш някоя ситуация, в която си оказал помощ на дете, например. Това ти дава сили да продължиш. Иначе си свършен", казва една доброволка, която помага на бежанците в Димитровград.

В покрайнините на сръбския Димитровград, близо до границата с България, десетки мръзнещи и гладни бежанци стоят край пътя. Единствената им защита от студа е един градински павильон, криво-ляво пригоден за подслон с помощта на платнища.

Бежански съдби

Контрастът с добре поддържаните улици на Димитровград е огромен - десетки мъже са се скупчили около огъня, запален в една кофа за боклук. Наметнати са с одеяла и саморъчно направени пелерини от найлон, които ги предпазват от дъжда. Мъжете имат крайно изтощен вид, премръзнали са и очевидно са много гладни, щом така лакомо се нахвърлят върху сандвичите, които им раздават неколцина доброволци, пристигнали в Димитровград от чужбина. Някои от бежанците говорят английски. Разказват, че са от Афганистан. Избягали са през Пакистан, после през Иран, Турция и България. Целта им е да стигнат до Западна Европа - Швеция, Белгия или Германия. "Ще ни приемат ли там?", пита един от мъжете. Въпрос, на който никой не може да му отговори.

Едно сирийско семейство с две деца разказва на свой ред за ужасяващите си преживявания - преминали през България, където полицаи ги гонили с кучета и палки. В Европа очевидно има места, които са всичко друго, но не и онзи спасителен бряг, към който са се отправили търсещите закрила бежанци.

Но и в Сърбия положението не е по-добро. Лагерът, който са изградили сръбските власти, е в катастрофално състояние: битово-хигиенните условия са нечовешки, има само три спални фургона, в които са наблъскани по четири двуетажни легла, единствената мивка е под открито небе, а полевите тоалетни са общо три - това е всичко. Контейнерите, в които бежанците получават храна и медицинска помощ, спират да работят още в ранния следобед. В часовете до сутринта те са изцяло зависими от помощта на пристигналите от чужбина доброволци, които са издигнали палатката си в близост до лагера.

Serbien Flüchtlinge auf der Westbalkanroute

В надбягване със зимата

Но независимо от примитивните условия в този лагер, бежанците са щастливи, че най-лошото е вече зад гърба им. Тук все пак има кой да превърже изранените им от дългия път крака, има кой да им даде нещо за ядене и пиене, да им дари топла дреха. Макар че и това не винаги е гарантирано: сръбските власти забраниха, например, даряването на употребявани обувки - заради опасността от гъбични инфекции. На фона на трудностите, с които се сблъскват бежанците, гъбичките определено са най-малкото зло.

Да дариш помощ

Доброволците от чужбина, които помагат на бежанците от лагера в Димитровград, са си наели една къща в другия край на града. Там нощуват, там организират цялата си хуманитарна дейност, там обсъждат преживяванията си с бежанците. Никол, която е пристигнала от германския град Кьолн и вече за четвърти път се включва в подобни помощни акции на Балканите, споделя: „За да не се сринеш психически, трябва да запомниш някоя ситуация, в която си могъл да окажеш помощ на дете, например. Този момент трябва да се вреже в съзнанието ти. Това ти дава сили да продължиш. Иначе си свършен”.

Редакцията препоръчва