В ′′джунглата′′ на Европа | Новини и анализи по международни теми | DW | 17.06.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

От света

В ''джунглата'' на Европа

Единствената вина на тези хора е, че искат да оцелеят. Но от "арабския ад" те попадат върху сметището на Европа. В "джунглата" на Кале оцеляват само най-издръжливите - онези, които не разчитат, че Европа е милостива.

Задръстванията се образуват предимно в сряда и четвъртък, когато потокът от тежкотоварни камиони се увеличава и много от тях чакат с часове пред ферибота. Именно тогава "джунглата" оживява - така местните хора наричат дюните под магистралата, където лагеруват бежанците. Първите от тях потеглят чевръсто - прескачат оградата на автомагистралата и се опитват да се скрият в някой ТИР. Юнис скача пъргаво под гюрука на един полски камион, но бързо се връща обратно: "Не става. Вътре има само хладилници!", казва той.

Между големите кашони човек трудно може да остане незабелязан. А тъкмо такава е неговата цел - незабелязано да премине във Великобритания. Шансовете са около 80 процента", твърди Юнис. Под прикритието на тъмнината бежанците се опитват да отворят вратите на някой ТИР и да се скрият между товара. Всичко трябва да стане много бързо - още преди полицията да е дошла. Онези, които успеят да се скрият в някой товарен камион, са относително сигурни, че са имали късмет, защото полицаите не успяват да проверят всички камиони.

Flüchtlingscamp Calais

Бежанците се опитват да се скрият сред товарите на някой ТИР, преминаващ през Ламанша

Юнис отново прескача мантинелата и се отправя обратно към лагера. Приятелят му Тахир го следва. "Полицаите действат с насилие, пречат ни да стигнем до някой ТИР. Използват сълзотворен газ и палки. Това е нечовешко! Нали Европа уж е човеколюбива?", казва той.

Към обетованата земя

Юнис разказва, че се е опитвал вече над 30 пъти да се качи на някой ТИР и да премине Ламанша, но без успех. 26-годишният Юнис е от Судан и произхожда от едно нубийско племе. От десетилетия насам режимът в Хартум преследва и подлага на дискриминация този народ. Юнис среща своя приятел Халид по време на бягството си от Судан към Либия. Халид е по професия учител, в "джунглата" дори го наричат "учителя", защото владее английски и е най-възрастен. Каналджии прехвърлили Юнис и Халид през пустинята на Судан в Либия. По време на пътуването водата не достигала за всички, който протестирал - ядял бой, имало и убити. Накрая стигнали до един бежански лагер - до него обаче били допуснати само онези, които разполагали с пари.

Година и половина двамата преживявали как да е от временна работа в Либия. Халид обаче казва, че ситуацията там много се е влошила в последно време. Навсякъде имало въоръжени хора, които грабят и насилват. Юнис бил арестуван от полицията, а работодателят на Халид редовно го пребивал от бой. Двамата решили, че е крайно време да напуснат Либия.

Юнис платил 2 000 евро на един каналджия в пристанищния град Суара, който го качил на една гемия заедно с други 350 бежанци - управлявана от 18-годишно момче без всякакъв опит. Затова гемията в продължение на дни се въртяла из либийски води. Най-сетне бежанците успели да се свържат по мобилен телефон с каналджията, който пристигнал с бързоходна лодка и ги ориентирал в правилната посока.

Flüchtlingscamp Calais

Импровизиран подслон за бежанците в Кале

Попаднали в международни води, бежанците подали сигнал SOS до италианската брегова охрана, която ги спасила край бреговете на Сицилия. Няколко дни по-късно властите качили Юнис на автобус за Милано. После той успял да се добере до френския град Кале, скрит в тоалетната на един влак. Цялото пътуване през Европа продължило 12 дни.

Животът в "джунглата" е суров

"Искам само едно - да намеря масто, на което може да се живее. После ще повикам при мен и семейството ми, което много ми липсва. Искам да купя на сина ми колело, да прегърна жена ми и дъщеря ми". Юнис се радва, че е издържал тежкото пътуване през Сахара и през морето и знае, че е имал огромен късмет, че не се е удавил като много други. Мъчи го обачи неизвестността пред бъдещето. Всеки ден той се реди на дълга опашка за храна. Това е ежедневен ритуал за трите хиляди обитатели на "джунглата". Френското правителство плаща хранителните продукти, а неправителствена организация е организирала трапезария за бежанците.

Единствените в лагера, които имат стабилен покрив над главата, са 50 жени и деца. Останалите живеят в импровизирани бараки, палатки, или просто под найлонови покривала, сред камари боклук.

Flüchtlingscamp Calais

Юнис и приятелят му Халид

"От ада на арабския свят попаднахме направо върху сметището на Европа", казва Юнис. В лагера има строга йерархия. Закалените във войни афганистанци са нещо като негласни господари на лагера. Те въдворяват ред, а и продават на останалите консерви, напитки и пакетирани супи. В лагера постоянно се стига до побоища между афганистанци, суданци и еритрейци. Преди две седмици били подпалени няколко палатки и полицията била приндена да се намеси.

Няколко дни по-късно Юнис вече има нов план. Неговият приятел "учителят" е подал молба за убежище пред френските власти, които вече са му осигурили временен подслон в малък град във Франция. През май френският вътрешен министър Казньов посъветва бежанците да подават молби за убежище във Франция, вместо да рискуват нелегално пътуване до Великобритания. Шансовете за получаване на убежище във Великобритания са минимални дори за сирийските бежанци. Британското правителство не желае да приема бежанци. А какво очаква хилядите, които успеят да преминат Ламанша? Живот в нелегалност или екстрадиране. Юнис е решил да подаде молба за убежище във Франция. А ако молбата му бъде отхвърлена? "Тогава ще му мисля отново", казва той.

Редакцията препоръчва