В Германия след войната: как съюзниците забравиха да окупират областта Шварценберг | Новини и анализи от Европа | DW | 07.03.2021

Посетете новия уебсайт на ДВ

Разгледайте новия дизайн на dw.com. Все още не сме готови. Вашите впечатления ще ни помогнат да подобрим новия вид на уебсайта.

  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

В Германия след войната: как съюзниците забравиха да окупират областта Шварценберг

Цели 7 седмици след капитулацията на Германия цяла една област остава неокупирана от съюзниците – Шварценберг в планината Ерцгебирге. Небрежност или тайна договорка стои зад този пропуск? Ето известните версии:

Туристически маршрут през някогашната неокупирана зона в Германия по границата с Чехия

Туристически маршрут през някогашната неокупирана зона в Германия по границата с Чехия

През нощта на 7 май 1945 в Реймс е подписан договорът за безусловна капитулация на нацистка Германия, с което се слага край на Втората световна война в Европа. Близо година по-рано – на 12 септември 1944 Англия, СССР и САЩ подписват в Лондон протокол за създаването на три окупационни зони на територията на Германия. По-късно – на конференцията в Ялта – съюзниците потвърждават разделението на Германия, но добавят и още една, четвърта окупационна зона – френската. Нейната територия е за сметка на английската и американската зони.

По неизяснени и до днес обстоятелства регионът в областта на планината Ерцгебирге, край границата с Чехия, така и не е окупиран от съюзниците. Частите на Червената армия спират настъплението си в района на Аннаберг Буххолц край Берлин, американците – край Ауербах-Цвикау в Саксония, а в останалата тогава неокупирана територия се оказват близо половин милион души, включително местно население, бежанци и евакуирани.

Забравената от съюзниците зона

Историците и до момента спорят защо регионът Шварценберг остава неокупиран. За това съществуват поне четири различни версии. Според една от тях, регионът просто е бил забравен, което е лесно обяснимо на фона на суматохата, настъпила в първите следвоенни дни.

Стара карта на неокупираната зона

Стара карта на неокупираната зона

Според друга версия, спомената и в мемоарите на Гюнтер Нолау, който става ръководител на Германската служба за защита на конституцията (вътрешното разузнаване), е съществувала договорка между съветското командване и американските войски, които е трябвало да спрат настъплението си на брега на река Мулде.

Проблемът обаче възникнал от това, че в региона имало три реки с това наименование. Двата притока Цвикауер Мулде и Фрайбергер Мулде подхранват река Мулде, която тече през територията на днешните провинции Саксония и Саксония-Анхалт. Географският фактор навярно е довел до объркване, поради което може би е останала и неокупирана от съюзниците територия.

Заради уран?

Съществуват обаче и конспиративни теории по въпроса. Според една от тях, СССР се отказал от контрола си над няколко берлински квартала, за да получи този регион, богат на полезни изкопаеми, в това число и на уран.

Да се потвърди или отхвърли тази версия днес е невъзможно. Факт е само това, че по тези места през 1946 година е създадено предприятие за добив на уран, предназначен за съветската атомна промишленост. Проектът, получил конспиративното наименование „Висмут“, по-късно е бил преобразуван в предприятие, съвместна собственост на СССР и ГДР, което чак до 1990 година е било един от основните производители на уран в света.

Редакцията препоръчва

Има и още една сходно конспиративна версия, според която регионът е бил оставен неокупиран по силата на секретна договорка между разузнаването на САЩ и нацисткия адмирал Карл Дьониц. По този начин на частите на Вермахта в чешката област Бохемия била дадена възможност безпрепятствено да се изтеглят и предадат в плен на американците.

Какво се случва на 11 май 1945 година? Вечерта на този ден местният Антифашистки комитет, състоящ се основно от комунисти и социалисти, ползващи се с поддръжката на около 120 жители на Шварценберг, окупират кметството и поставят нацисткия кмет под домашен арест. За краткия период от управлението на антифашистите, продължил общо 42 дни, също има няколко различни мита.

Автор на най-известния от тях е германският писател Щефан Хайм. Евреин по произход, Хайм бяга от Германия през 1933 – след опожаряването на Райхстага. Първоначално той заминава за Прага, а оттам за САЩ. През 1944 година Хайм е в състава на американската армия, извършила десанта край Нормандия през 1944, а след войната се връща в САЩ. През 1952 година е принуден да напусне страната, спасявайки се от гоненията на маккартистите в ГДР.

Но дружбата му със социалистическите власти в ГДР продължава твърде кратко, а преобладаващата част от неговите книги, писани на немски език, впоследствие са издадени във ФРГ. Също там излиза и неговият роман „Шварценберг“, написан през 1984 година.

В него Хайм описва региона като конституционна република, опитваща се да съхрани своята независимост и от руснаците, и от американците. Авторът създава утопия, смесвайки реални с измислени събития, реални и фиктивни персонажи, които се опитват да построят нещо като социализъм с човешко лице. Цензурата в бившата ГДР вижда в това произведение опит за очерняне на СССР и социализма и забранява публикуването на романа.

Краят на експеримента

А каква е съдбата на Шварценберг? На 25 юни 1945 година там е основана военна комендатура на Червената армия. Антифашисткият комитет е разпуснат, а регионът е включен в състава на съветската окупационна зона. Така Червената армия слага край на демократичния експеримент в Шварценберг и окончателно налага сталинизма.