В Германия се карат: що за хора са мюсюлманите? | Начало | DW | 02.03.2012
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Начало

В Германия се карат: що за хора са мюсюлманите?

Що за хора са младите мюсюлмани в Германия? Наистина ли са религиозни фанатици, "резистентни" към демокрацията? Научно изследване, което трябваше да отговори на тези въпроси, неволно "подпали" нови пожари.

В Германия пак се карат заради мюсюлманите. Взривоопасната смес този път беше забъркана от един министър и от едно булевардно издание, които обявиха младите мюсюлмани за противници на интеграцията, позовавайки се на една студия, правена по поръчение на германското министерство на вътрешните работи.

"Не приемаме вноса на авторитарни, антидемократични и религиозно-фанатични възгледи. Който се бори срещу свободата и демокрацията, няма да има бъдеще тук!" - заяви борбено министърът на вътрешните работи Фридрих, коментирайки изследването. Вестник "Билд" пък говори за "шокова студия", а политици от християндемократическия лагер - за "стряскащи цифри".

Враждебността към исляма не е измислица

Това вероятно е изненадало авторите на студията. От февруари 2009 до юни 2011 те са интервюирали стотици мигранти, а картината, обрисувана въз основа на тези интервюта, всъщност далеч не е така драматична, както я изкарва Фридрих.

Bundesinnenminister Hans-Peter Friedrich

Германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих

Какво сочат резултатите? Повечето мюсюлмани в Германия желаят да се интегрират. Малцинство са онези, които считат собствения си произход и култура за приоритетни. Става дума предимно за млади хора на възраст между 14 и 32 години, които са строго религиозни и изпитват силна неприязън към Запада, изпълнени са с предубеждения спрямо евреите и нямат интерес да се интегрират в Германия. Предписанията на Корана са за тях по-важни от законите на държавата, в която живеят. Демокрацията също не е нещо положително в очите на тези младежи. Те смятат, че държавата трябва да контролира вестниците и телевизията, за да гарантира спазването на обществения морал и реда.

Приблизително такъв е образът на 24% от онези мюсюлмани, които не притежават германски паспорт, но само на 15% от онези, които са получили германско гражданство. Затова пък повечето мюсюлмани, живеещи в Германия, нямат усещането, че са добре приети в страната. Нещо повече: те се виждат като обект на колективна дискриминация. Според авторите на студията тъкмо усещането за враждебност спрямо исляма поставя най-голямата бариера пред интеграцията на тези хора.

А враждебността на германците към исляма далеч не е измислица. 52,5% от анкетираните германци са съгласни с изречението: "Ислямът е религия на нетолерантността". На фона на този резултат дори е учудващо, че 78% от мюсюлманите в Германия изпитват желание да се интегрират в подобна враждебна за тях среда.

Кой радикализира мюсюлманите?

Разбира се, наличието на една силно проблемна група сред младите мюсюлмани не може да се оспори. Студията обаче дава и друго доказателство за това колко неблагоприятно се отразява отношението на страната-домакин върху нагласите на мигрантите. Част от анкетите на учените са правени преди публикацията на оспорваната книга на Тило Сарацин, в която той обявява турците в Германия за примитивни и неспособни да се интегрират. Друга част - след нея.

Jahresrückblick Flash-Galerie Deutschland 2010 Gesichter Thilo Sarrazin

Тило Сарацин пред рекламно пано на книгата му "Германия се самоликвидира"

Анкетите, правени след дебата около книгата на Сарацин, сочат значително "втвърдяване" на радикалните възгледи у младите мюсюлмани. Те започват да изпитват значително по-силен стремеж да запазят културата на родната си страна, изпитват повече предразсъдъци спрямо Запада и са по-склонни към религиозен фундаментализъм.

Представители на социалдемократите, зелените и левицата разкритикуваха остро изявленията на вътрешния министър Фридрих - коментарите му във връзка със студията били контрапродуктивни. В крайна сметка основният извод на учените гласи, че мюсюлманите се радикализират главно когато започнат да губят връзката със собствената си култура, а новата им родина отказва да ги приеме. Дали Фридрих не става изразител тъкмо на този отказ?

АГ, АФП, ДПА, ЕПД, ФР, ДП, ТАЦ, Б. Узунова, Редактор: Д. Попова-Витцел

Редакцията препоръчва