″В България ни презират, а в Европа сме наравно с всички″ | Новини и анализи от България | DW | 15.01.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

"В България ни презират, а в Европа сме наравно с всички"

Да ги наричаш роми е обида: те са общност, която се определя като мюсюлманска. Не колят петли за Банго Васил, говорят турски и български, празнуват мюсюлманския Байрам. А Европа осезаемо ги променя. Репортаж от Кърджали:

Ташие Ахмедова Петкова върви по тясна уличка в кърджалийския квартал „Боровец“. През смях обяснява бъркотията с имената си: „Нали ни ги сменяха, но вече няма значение“. Синовете, снахите и внуците живеят от десет години в Копенхаген. Самата тя се е върнала за довършителни работи по къщата. „Най-големият ми син е готвач, другият работи в италианска пицария, а третият ще го женим за това красиво момиче", казва с широка усмивка жената и представя годеницата. От четири години съпругът ѝ работи като тираджия в Дания. И понеже печели много добре, самата тя не работи.

Ташие Петкова

Ташие Петкова (вляво)

"Тук не ни смятат за хора"

„В България за нас работа няма, никой не обръща внимание на младите, а пенсионерите трябва да оцеляват със 180 лева. Тук ни дискриминират, не ни смятат за хора, а там сме наравно с всички. В Европа имаме права, а в България ни презират, сякаш не сме граждани на тази страна", възмущава се жената. И добавя, че в Дания никой не ги гледа накриво, цялото семейство се труди, внуците ходят на училище, има пари за всичко.

Надя Боянова също си е дошла за кратко заради ремонта на къщата. Пристигнала е от Виена заедно със сина си Алпай, който е на 19 години. В България Алпай не успял да завърши средно образование, но във Виена наваксва и дори смята да учи за стилист-коафьор. Баща му е служител по чистотата на летището.

Надя със сина си Алпай

Надя Боянова със сина си Алпай

Хора като тях, намерили препитание в Европа, променят облика на кърджалийския квартал „Боровец“: усилено строят големи къщи с магазини в партера, без да жалят средства за скъпи материали и луксозно обзавеждане. Кварталът е станал неузнаваем, старите порутени постройки се броят на пръсти, само тесните стръмни улички напомнят за миналото. Именно тук се намира най-голямата строителна площадка в Кърджали.

Кметският наместник Юсеин Караахмед е от половин година на поста. Има трима сина, двама от които живеят в чужбина. Най-големият проблем в квартала са нотариалните актове за къщите, но вече над 60% от жителите ги имат, обяснява кметският наместник.

Една от новите къщи в квартала

Една от новите къщи в квартала

Населението наброява около 8 000 души, все местни хора. А 1970-те години отдавна са забравени - тогава било забранено да се строят къщи по тези терени, разказва Алтънай Халил, общински съветник от доминиращата в региона партия и представител на кварталната общност. Халил помни и до днес как булдозери дошли да разрушат къщата на чичо му.

"Защо това е невъзможно в България?"

„Да, всяко стадо си има мърша. Не казвам, че всички сме перфектни, но като цяло хората са мирни и добронамерени. Безработицата вече е много ниска, всички работят, жените са в текстилните фабрики, а мъжете - в чужбина или по строителните обекти. Откъде да дойдат иначе тези големи къщи с всичкия лукс вътре", обяснява Халил и добавя, че някогашните свади и мелета по сватбите са вече минало: „Младежите, видели Европа, попиват чуждата култура и манталитет, а това очевидно им харесва".

Малкият му син е в Холандия със семейството си. Купил е голям апартамент в Хага, работи като дистрибутор на сухи плодове, а внукът учи в спортна академия. Големият му син е готвач в Дания - и също е подредил живота си. „Защо това е невъзможно в България?" - пита Халил. И не крие радостта си от факта, че внуците му се учат и развиват в среда, която е толкова по-различна от „гетото". Липсват му много, но поне е спокоен за живота и бъдещето им.

Училището в Боровец

Училището в "Боровец"

Родителите на гурбетчиите виждат децата си само през летните отпуски. Тогава ходят заедно на море и на минерални бани. „Вече нищо не е като преди. А парадоксът е, че точно ние най-силно усетихме ползите от членството в ЕС. За жалост, в България национализмът набира скорост и дори в града ни има хора, които ни смятат за втора ръка. Сякаш сме програмирани да бъдем ненужни и неуспешни“, казва Халил и добавя, че за да грейне кварталът, трябва да се регулират улиците, да се направят тротоари, младежки клубове, детски площадки. Новите къщи вече настъпват към двете съседни села Царевец и Енчец. „Ще ги интегрираме", шегува се Халил.

Един болезнен проблем

Въпреки цялото обновление, един стар проблем си остава нерешен: близо 2 000 младежи не могат да си издадат лични карти поради липса на адресна регистрация. Причината: не покриват изискването за 10 кв.м. жилищна площ на човек, обяснява общинският съветник. Затова често родителите са регистрирани на един адрес, а децата са „разхвърляни" при роднини и познати из града. Ако в дом от 70 кв.м. живеят десет души, трима не могат да получат лични документи. А и често там са регистрирани напълно непознати хора.

Дублираните номера на улиците също представляват проблем. Улица “Морава“ например има №1 и в двата си края, което неизменно предизвиква хаос. Кметският наместник Юсеин Караахмед разказва, че едната му внучка е регистрирана в село Островец, а втората - в друг квартал на Кърджали. Оказало се, че на адреса му са регистрирани 18 души, които той не познава. „Това в Европа не може да се случи. Тук трябва промяна и ще я направим", уверява Караахмед.

Редакцията препоръчва

Реклама