″В България живея като царица″ | Новини и анализи от България | DW | 18.10.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"В България живея като царица"

Все повече германски пенсионери откриват България като втора родина. „Тагесцайтунг” разказва историята на 61-годишна пенсионерка, заселила се в Каварна. Край Черно море живеела като „като в рая”, споделя тя.

Герлинде Вайсах (името е променено - бел. ред.) казва пред репортера на вестника, че в новия си дом се чувства превъзходно. В много отношения даже по-добре, отколкото се е чувствала преди в Германия.

Жилището ѝ вече е обзаведено, по стените висят нейните собствени картини, наемът възлиза на 100 евро.”Един път месечно трябва да се почиства всичко отгоре до долу. Сама не се справям, но си имам чистачка. А в Германия аз самата можех да бъда чистачка.” Плащала ѝ 10 евро, повече, отколкото давали други. Докато живеела в Хамбург, кафенетата ги гледала само отвън, а сега всяка сутрин сяда на еспресо пред малкото кафене в края на улицата. Яде много плодове, защото в България килограм череши струват 1.80 евро, а в Хамбург – 6.90. За 3 евро може да се нахрани в ресторанта долу край морето, а дори си позволява и пътешествия – вече на няколко пъти е ходила в Румъния, в Петербург, в Молдова, стяга се дори за Монголия. Кучето си храни с пиле с ориз, защото„Мога да си го позволя”. Не плаща нито телевизионна такса, нито данък за кучето, дори успява да поспести пари.

Сега се кани да си купи лаптоп. В Хамбург било съвсем друго. Пенсия от 771 евро, наем за тристайното жилище – 491 евро. „И дори беше евтино”, казва тя. Като платиш всички режийни и други обичайни разходи, остават ти 120 евро. Герлинде Вайсах била принудена да взима храна от благотворителните организации. „А когато нещо ми се счупеше, направо се разревавах”, признава тя пред репортера. Така един ден решила да потърси в интернет място, къде може да се живее по-евтино – и открила България.

По-евтина родина за старини

Факт е, че интернет вече има многобройни портали, които предлагат информация за България, специално филтрирана за онези европейски пенсионери, които търсят по-евтина родини за старите си години. Един от тези портали обяснява: „С 1000 евро месечна пенсия в България се живее на едно равнище, което в Германия човек не може да си представи. При един нормален начин на живот месечните разходи са около 600 евро, стига да живеете в собствено жилище. А ако искате да си купите възстановена селска къща или апартамент край морето – цените започват някъде от 33 000 евро.”

Urlaub Sonne Strand Tourismus (AP)

Далеч от бедността на старини - как да не се чувстваш като в истински рай?

Тази проста сметка явно се е харесала и на друга германка – 63-годишната Анете Брич, за която научихме от едно предаване на Южногерманската телевизия SWR. Тя се преместила да живее край Черно море, за да избяга от бедността на стари години.След последния си развод останала с 550 евро пенсия, с 20 000 евро обезщетение от бившия си съпруг и още 500 евро издръжка на месец за идните три години. Ето как решила да си купи малък апартамент във Варна и да се пресели в България. Тук живее като царица, казва тя. Телевизионният репортаж разказва още за Ерика и Ернст Щадлер, други германски пенсионери, които обикалят селата по Черноморското крайбрежие и също търсят къща, където на спокойствие и евтино да прекарат остатъка от живота си. „България се превръща в мечтана цел на по-малко заможните пенсионери” – твърдят авторите на филма.

Този труден български език

Потвърждава го и Герлинде Вайсах. Пред репортера на „Тагесцайтунг” тя показва двете си лични карти. На германската от 2011 изглежда угрижена и навъсена, а на българската от 2014 – добре отпочинала. „Тя разбира български, но още не може да го говори. „Българският език е осми по трудност в света. Каквото научиш вечер, на сутринта вече го няма”, обяснява тя.” Списъците с продукти си превеждала в Гугъл, после ги преписвала на ръка и така запомняла думите. Герлинде разказва, че вече дружи с доста българи – и по-малко с германците, заселили се наоколо. Те се били разделили на отделни кръжци, които не можели да се траят взаимно.

Освен това тя се ангажира в грижите за уличните кучета в България и от време на време практикува един от старите си занаяти – да гадае и да гледа на карти. Герлинде обяснява, че германската ѝ здравна осигуровка в България практически важи само на хартия, та трябвало да сключи допълнителна и да доплаща. Пък и не е особено възхитена от българското медицинско обслужване.

"България е малка страна, но добри лекари все ще намерите"

В информационния портал, цитиран по-горе, по тази тема четем: „Медицинското обслужване в България по принцип е добро. Като германец няма защо да се безпокоите, че при спешен случай няма да получите помощ. България е малка страна и лекарите не са толкова специализирани, но добри специалисти има. В големи градове като Варна и София има и частни клиники. Терапията в тях естествено е по-скъпа, отколкото в държавните заведения.”

Герлинде Вайсах вече мисли и за бъдещето си. В края на репортажа в „Тагесцайтунг” четем: „Ако се наложи, ще може да си позволи дори да постъпи в старчески дом. „Парите ще ми стигнат”. Ако положението някой ден се влоши, тя вече има план. Открила е в интернет един дом за възрастни хора в Бургас на име „Зелената къща”. 350 евро на месец, „стига да не си изпаднал в съвсем безпомощно състояние”.

АГ, ТЦ, СВР

Редакцията препоръчва

Подобно съдържание