″В България всеки се спасява поединично″ | Новини и анализи от България | DW | 28.03.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"В България всеки се спасява поединично"

"България би могла да бъде богата, ако не беше корупцията. Малцина се обогатяват, а в същото време твърде много хора изпадат социално", казва йезуитският пастор Маркус Инама, който от години подпомага деца в България.

Пасторът от Ордена на йезуитите Маркус Инама е управител на фондация „Конкордия Германия”, която се ангажира с проблемите на децата и младежите в неравностойно положение в България и Молдова. Пасторът работи по различни проекти в България от 2008 година насам. В интервю за католическата осведомителна агенция КНА той разказва за потискащата социална ситуация в страната.

КНА: България си има нов президент, а сега бяха проведени и избори за нов парламент. Какво е, според Вас, положението в страната?

Маркус Инама: От падането на Желязната завеса изминаха повече от 25 години, но за съжаление България все още се намира в процес на преход и продължава да тъпче на място. Опасявам се, че и тези избори няма да променят нищо в това отношение. Приемът на страната в ЕС през 2007 година също не оправда очакванията за скок напред. Няма как - съвсем трезво трябва да признаем този факт.

КНА: Къде си проличава всичко това?

Инама: Например в мисленето на хората: да действаш демократично, да вземеш съдбата в собствените си ръце, като в същото време си солидарен с останалите - всичко това все още не е естествена потребност. България би могла да бъде богата държава, ако не беше корупцията. В тази страна малцина се обогатяват, докато в същото време твърде много хора изпадат социално.

КНА: Говорите за изпадане. Как ще опишете социалното положение в страната?

Инама: Всеки е принуден да се спасява поединично - и почти никой не отправя поглед към хората, които са социално изпаднали. Затова има все повече хора и дори цели групи от хора, като например ромите, които буквално се борят за физическото си оцеляване. Без чужда помощ те нямат никакъв шанс да се справят.

КНА: Споменавате ромите, чийто дял сред българското население силно нараства. Какви са техните проблеми по-точно?

Инама: Винаги е имало силни задръжки спрямо тази група. Затова не е учудващо, че след края на комунизма те първи загубиха работните си места. Много от тях и до днес се насочват към големите градове, където поне от време на време могат да разчитат на някоя случайна работа. Експерти, които добре познават ситуацията в Индия, твърдят, че ромските махали в София не изглеждат кой знае колко по-добре от бедняшките квартали в Делхи или Мумбай.

КНА: А политиката? Предприемат ли се някакви действия?

Инама: ЕС вече е задвижил доста промени, но това определено не е достатъчно. Огромен проблем е обстоятелството, че властите и политиците просто премълчават тази тема. Всеки политик знае, че ако застане на страната на ромите, моментално ще загуби много проценти от общественото одобрение. Недоверието на населението спрямо ромите е просто много голямо.

КНА: Какво имате предвид?

Инама: Постоянно се разправя например, че ромите получавали твърде много социални облаги - толкова много, че за бедните българи не оставало нищо. А това просто не е вярно. Самите роми пък на свой ред проклинат бежанците, защото получавали повече от тях - пари, жилища, здравни грижи. При това в България почти няма бежанци, а онези, които по една или друга причина все още са там, искат да напуснат страната колкото е възможно по-бързо.

КНА: Как Вашата фондация помага на нуждаещите се хора в България?

Инама: Нашата социална дейност е насочена предимно към децата и младежите, но и към техните семейства. Поставяме акцент върху образованието, защото именно то е гарант за по-добро бъдеще. Полагаме грижи децата да ходят на училище, а не да си стоят вкъщи, за да гледат по-малките си братя и сестри, за да работят нелегално или да просят и крадат. Грижим се и за подобряване на хигиената и просветата, а при нужда набавяме и дрехи и храна. В това отношение сме постигнали много, но нерядко опираме до границата на възможното.

КНА: Например?

Инама: Когато например се разпадат семейства, когато се сблъскваме със случаи на насилие или сексуални издевателства, когато алкохолните проблеми взимат надмощие, когато става дума за тежки болести и недъзи, когато един от родителите е в затвора - при всички тези случаи българската социална система не е в състояние да реагира адекватно. И затова се опитваме да настаним децата при нас или пък в приемни семейства. За да не изпаднат окончателно.

КНА: Какво би трябвало да се направи сега, след изборите?

Инама: Мечтая си политиците в страната най-сетне да осъзнаят, че ако продължат да извръщат поглед, проблемите ще стават все по-тежки, а възможните решения - все по-скъпи. Но, честно казано, не тая големи надежди.

*****

Припомняме Ви този филм на нашата авторка Татяна Ваксберг, която преди две години живя един месец в ромската махала на Видин:

Вижте видеото 05:44
Now live
05:44 мин.

Животът в ромската махала на Видин

Аудио и видео по темата