1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
Снимка: picture-alliance/dpa

В България боли

23 октомври 2012

Само за няколко дни в българската есен припламнаха повече от пет различни протеста. В дъното на всеки един от тях е голямата болка, причинена от натрупаните несправедливости, пише в коментара си Мирела Иванова.

https://p.dw.com/p/16Unx

“Майки на протест в цялата страна. Родителите настояват за по-голям размер на майчинството и детските надбавки - из новините на Вести.бг

Моя близка приятелка лекарка, малко над петдесетте, голям специалист и национален консултант, която - меко казано - се прегърбва и прекатурва от работа, без това да е обвързано с кой знае какво заплащане, ми разказа следната история: Малко след 10 ноември нейна високоуважавана колежка отишла след пенсионирането си у нас да поработи още петнайсетина години в Южноафриканската република. Сега вече се завърнала окончателно, спокойна и ведра, с осигурени старини и посъветвала приятелката ми, чиито качества добре познава и цени: “Отивай да работиш в чужбина, докато още си млада.”

Това ли е пътят пред българските лекари, опитни или току-що дипломирани: да подадат колективна оставка, както постъпиха първо в кръвния център в Стара Загора, а сега и в други градове, да изоставят домовете и пациентите си и да напуснат страната? Нищо чудно тогава, че Българският лекарски съюз излезе с остро протестно писмо срещу политиката в здравеопазването и предупреди за предстоящия кадрови колапс.

Унизени и сринати

Едновременно с това пациенти и техните близки, една печална общност на жертвите на лекарски грешки, също протестираха - не с писмо, а на живо пред Съдебната палата. Двата протеста са взаимосвързани в една обща и нереформирана система, в която всичко - и конкретно, и абстрактно - може да се обобщи с една дума: БОЛКА.

Polizei bei Demonstration in Bulgarien
Кой да ги чуе?Снимка: AP

Болката е и в дъното на всички останали протести, проведени в последните дни: преброих повече от пет различни, без да смятам призивите от вчера и днес - за учителски бунт, който настоява издръжката на един ученик да се увеличи с 15%.

Нима многобройното шествие срещу битовата престъпност, от която е пострадал всеки втори българин, не говори за отчаяната беззащитност на гражданите и не им причинява болка? Нима не са прави майките, когато настояват за по-високи детски надбавки и ужасени от мизерните перспективи пред децата си изпитват болка? Или ще упрекнем учителите, унизени и сринати до социалното дъно? А каква неизразима болка причинява фактът, че Софийският университет, който преди половин година изригна в протест срещу паметника на Радой Ралин, един от най-свободолюбивите български духове, сега организира възпоменателна конференция за Людмила Живкова...

Гласовете на болката

Но гласовете на болката, обединени в малки съсловни, професионални или общностни бунтове, припламват потушимо в есента и остават нечути. Политическите сили, от управляващата до опозиционните, са втренчени в пъпа си, все едно какво име носи - понастоящем е референдум за „Белене”. Прилагат се процедурни хватки, тече оглушително наддумване, сериозните аргументи се омешват с най-елементарен популизъм, мрачните вещания - с омерзително късопаметство. Така се създава онази далечна, напълно откъсната от конкретния ни живот политическа стратосфера, която обитават всички участници и съучастници в изграждането на днешното българско общество на болката.

Автор: М. Иванова; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми
Прескочи следващия раздел Подобно съдържание

Подобно съдържание

Прескочи следващия раздел Водеща тема на ДВ

Водеща тема на ДВ

Владимир Путин и Николай Малинов

Срам ме е заради такива "русофили" в България

Александър Андреев
Прескочи следващия раздел Още теми от ДВ

Още теми от ДВ

Към началната страница