В Близкия Изток християните са в незавидни позиции | Начало | DW | 14.11.2007
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

В Близкия Изток християните са в незавидни позиции

Положението на християните във всички страни на Близкоизточния регион е не само твърде лошо, но и се влошава като цяло. Франкфуртер Алгемайне Цайтунг анализира отделните страни от региона.

default

Християни във Витлеем

За религиозна свобода в западния , светски смисъл на думата , който включва и възможността за промяна на религията или атеизъм, и без друго не може и да става дума в целия регион на Близкия Изток, включително и в по-светската Турция, където християните също не са в по-добри позиции. Най-малко поводи за оплаквания имат християните в две държави, считани за радикални: Сирия и Иран.

В Иран става дума предимно заарменците, които са интегрирани в обществото от времената на шах Абас – около 1600 година след Христа. Иран се придържа към разбирането, че християните са толерирано и защитавано малцинство, което има задължението да плаща поголовен данък. Отношенията с Република Армения са традиционално добри, а арменското общество в Исфахан например няма особени поводи за оплаквания. На притеснения са подложени обаче така наречените Бахаи, чията религия е възникнала от шиитското крило на исляма. Те са считани за „неверници”, напуснали лоното на ислямската религия.

Сирия се смята за светска република, независимо, че президентът на страната задължително трябва да е мюсюлманин. Християнските общности в страната поддържат активен духовен и културен живот. В това отношение играе немалка роля и фактът, че християните представляват близо 20% от сирийското население.

В Съседен Ирак, войната доведе до драстично влошаване на ситуацията на религиозните малцинства. Особено християните попаднаха във водовъртежа на битките между сунити и шиити. Живелите по Садамово време твърде необезпокоявано халдейци и асирийци, сега масово напускат страната или бягат от родните си места, гонени от мюсюлмански екстремисти.

В Палестина, където делът на арабските християни е доста висок, ситуацията им също не е за завиждане. Вярно е, че палестинското ръководство се опитва да противодейства, но лошата политическа, икономическа и културна ситуация в окупираните от Израел земи, а и в управляваните от палестински екстремисти части на ивицата Газа водят до непрекъснато намаляване на делът на християнското население. Дори в населени места, преди доминирани от християните, днес те са вече в малцинство – това,разбира се, е процес, който е в ход от доста дълго време насам.

В Ливан, където делът на християнското население спрямо останалото население е най-висок, както маронитите, така и сирийско-православното и източно-православното население са изложени на все по-засилващото се влияние на шиитските мюсюлмански общности. Междувременно се предполага, че именно те представляват най-многочислената народностна група в Ливан.

Египет, който е създаден като модерна нация, базираща се на разбирателството между мюсюлмани и християни- копти, държавата се опитва да защитава и укрепва консенсусът помежду им. Независимо от това, в последно време, в някои населени места на Централен Египет се стигна до доста размирици. В последно време Египет беше напуснат от толкова много копти, че в Германия и САЩ възникнаха почти ясно структурирани коптски общности.

Трудно е положението на християните и в разтърсвания от религиозни размирици Пакистан – една от люлките на талибанското движение. Там делът на християните е малък. Пакистанските християни засилено се опитват да напуснат страната и да търсят убежище в Европа или Америка.

В най-лоши позиции са христиияните в Саудитска Арабия. На филипинските гастарбайтери, които по правило са християни, имат теоретичната възможност да се молят в домашни условия, но с оглед на рестриктивните условия, дори и това често се оказва невъзможно. Религиозната полиция на Кралството бди много строго не само за спазването на религиозните обичаи на съверците си, но и контролира фактическата забрана за упражняване на други религии, извън ислямската. Затова пък в Дубай, който се е развил като център на международния туризъм, християнските църковни служби са разрешени.

В ислямския свят междувременно живеят множество светски мислещи хора, и все пак тамошните общества така и не придобиха истински светски характер.

Подобно съдържание