″Вярно е, че лъжат, ама не чак всички″ | Новини и анализи от България | DW | 26.03.2017
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"Вярно е, че лъжат, ама не чак всички"

Много е трудно да гласуваш за някого, ако нито един политик не се интересува от теб. Това чу нашата авторка Татяна Ваксберг в столичния квартал “Христо Ботев” - място, на което не е имало почти никаква кампания.

default

Жена гласува в 74-а секция в столичния квартал "Христо Ботев"

Най-голямата изненада за Димитър е, че в квартала му изобщо се намира кой да гласува. Застанал е пред бакалията, близо до столичното 94-о СОУ и не може да се начуди на тези, които прекосяват големия му разнебитен двор, за да пуснат по една бюлетина. “Хем знаят, че политиците лъжат, хем гласуват, моля ти се!” - ядосва се той. Не дава да го снимат, защото и “журналистите” му се струват същата стока, като “политиците”.

Десетина метра по-надолу по улицата настроението се променя. Трийсетинагодишният Николай Христов бута количка с чакъл и обяснява, че непременно ще гласува веднага, щом свърши работният му ден. “Вярно е, че лъжат, ама не чак всички”, казва той. Вярва, че с гласуване може да промени нещата за добро и да направи така, че “младите хора да имат шанс”. Убеден е, че децата му ще му се сърдят един ден, ако разберат, че само се е оплаквал от политиците, без да се опитва нещо да промени.

Да влезем в една секция

Bulgarien - Impressionen zum Wahltag

Николай Христов, строителен работник без трудов договор: първо работата, после гласуването

“Надали ще има повече от 35 % гласували в квартал “Христо Ботев”, казва Христо Христов, председател на 74-а секция. На миналите избори активността тук е минала безпрецедентните 60 %, но само защото е бил пуснат слух, че властите ще глобяват всеки, който не гласува. Докато сега всички са наясно, че санкции няма да има и затова участието ще бъде ниско, смята Христов. “Партиите не се занимават с истинските проблеми, които има кварталът, затова и хората губят мотивация да участват в изборите”, обяснява той.

“Христо Ботев” е сравнително нов столичен ромски квартал, в който по времето на комунизма са живяли предимно етнически българи и около 30 % роми. С появата на антиромски настроения през 90-те, българите започват да напускат квартала. Процесът е бърз: след 2000 година 90 % от населението в квартала вече се състои от роми. “Даже не се усетихме как стана”, обяснява Христо Христов. “Просто в един момент разбрахме, че ако адресът ти по лична карта е в квартал “Христо Ботев", няма да те вземат на работа. Това важеше както за българите, така и за ромите. И едните започнаха масово да си продават къщите.”

Проблемите, от които всички странят

Bulgarien - Impressionen zum Wahltag

Христо Христов, председател на 74-а секция в столичния квартал "Христо Ботев"

Говорим в една от класните стаи на училището, докато членовете на комисията отмятат гласувалите с чертички. Минали са 90 минути от изборния ден, а бюлетини са пуснали едва 20 души от общо 783-мата, регистрирани в тази секция. Всички са наясно какви са проблемите на квартала: незаконното строителство, заплахата да се съборят къщи, масовото постъпване на работа без трудов договор - все въпроси, по които никоя партия не говори по време на предизборна кампания.

“Вероятно пиарите на партиите са преценили, че с повдигането на “ромската тема” се губят гласове”, казва адвокат Даниела Михайлова, която защитава пет семейства от квартала със застрашени от събаряне къщи. По време на предизборната кампания три ромски организации предложили на партиите да подпишат меморандум за избягване на речта на омразата, но на този призив се отзовали едва три партии, които нямат шанс да влязат в парламента. “Останалите избягват изобщо темата, сякаш няма нищо за обсъждане по този въпрос”, казва Михайлова.

"Не идват, не им трябваме"

Bulgarien - Impressionen zum Wahltag

Една от къщите в квартала, застрашени от събаряне

“Не сме видели тука ни една партия”, ръкомаха сърдито една възрастна жена, седнала на бордюра на паметника на Христо Ботев. “Не идват, не говорят с нас, не им трябваме”, добавя и мъжът, приклекнал до нея. Двамата имат еднакви наблюдения за отсъствието на партиите от живота на квартала, но правят различен извод от това: мъжът смята да гласува, докато жената е категорично против.

Десетина души междувременно са се приближили, за да слушат разпаления им спор, докато чакат рейса. Някъде между тях е застанал и 15-годишният Янис, който не дава ухо на разговора, а нервно си поглежда часовника. Рейсът закъснява, ще изпусне първите минути на богослужението в евангелската църква в центъра. Кани ме да дойда и аз, щом не вярвам, че точно там отива – там било по-интересно от каквито и да било кампании, които политиците можели да проведат.

Редакцията препоръчва

Реклама