″Вярвах, че родителите ми ще дойдат. Но всъщност са били мъртви″ | Новини и анализи от Европа | DW | 14.07.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

"Вярвах, че родителите ми ще дойдат. Но всъщност са били мъртви"

Малко преди избухването на Втората световна война близо 10 000 еврейски деца заминават с влакове за Великобритания. Повечето от тях никога повече не виждат своите родители. Тук ви срещаме с едно от тези спасени деца.

Юли 1939: три еврейски деца, евакуирани от Германия, чакат на спирката Ливърпул стрийт в Лондон

Юли 1939: три еврейски деца, евакуирани от Германия, чакат на спирката "Ливърпул стрийт" в Лондон

В един декемврийски ден на 1938 година Ралф Молерик бил качен на влака. Малкото еврейско момче от един малък град в провинция Хесен тогава нито знаело за къде ще пътува, нито можело да си обясни защо ги няма родителите му. Във влака сестра му му казала, че родителите им ще дойдат при тях по-късно, за да ги отведат в Америка. „Тогава си мислех, че все някой ден те наистина ще дойдат. Но не са могли, защото всъщност са били мъртви."

Това пътуване до Великобритания спасява живота на осемгодишния Ралф, но и му нанася тежки душевни травми: "Спомням си всичко, сякаш е било вчера", казва днес Молерик, застанал пред паметника на жертвите от Холокоста в Берлин, 80 години по-късно.

Молерик е едно от онези 10 000 деца, предимно от еврейски произход, които успяват да избягат във Великобритания между 1938 и началото на Втората световна война. След нацистките погроми от ноември 1938 различни еврейски хуманитарни организации се борят за това британското правителство да приеме децата и младежите от Германия. То се съгласява, но само при условие, че всички разходи по тяхното настаняване и прехрана ще бъдат покрити от частни лица.

В началото децата са подслонени в големи халета, а по-късно - в приемни семейства. Цялата спасителна акция се извършва във време, в което повечето европейски държави затварят своите граници за мигранти, поради което редица прокудени от нацистите хора не са можели да намерят убежище в чужбина. 

"Трябва да ви съобщим, че те са били убити"

Преди 80 години Молерик напразно чакал да се появят родителите му. През 1942 той получава писмо от международния Червен кръст, чието съдържание си спомня и до днес: „Много съжаляваме, че трябва да Ви съобщим печалната новина, че те са били убити". Това беше всичко, спомня си днес Молерик.

От Великобритания той успява да се пресели в САЩ, заедно със сестра си. Там се запознава с бъдещата си жена Филис, която днес го придружава в неговото пътуване из миналото. Ралф се жени за нея, създава семейство, работи като инженер в НАСА, а днес живее във Флорида.

Ралф Молерик е от малко градче в провинция Хесен, а днес живее във Флорида, САЩ

Ралф Молерик е от малко градче в провинция Хесен, а днес живее във Флорида, САЩ

Дълго време той е принуден да се бори с една тежка травма – травмата, че е бил изоставен, че като малко дете е бил принуден съвсем сам да започва нов живот на напълно непознато място. 89-годишният Ралф Молерик днес открито говори за своите преживявания и отминали страхове. Казва, че е забравил немския език, но че Германия за него все пак е родина.

Антисемитизмът - тази страница не е затворена 

Вече за 13-ти път той участва в пътуването до малкото германско село, в което е прекарал първите си осем години, и се ангажира за това еврейското гробище там да се поддържа в приличен вид. А във Флорида разказва пред различни класове историята на своя живот и своето бягство от Германия. 

Онази Германия, от която Молерик е бил принуден да бяга преди точно 80 години, не е вече страната, която вижда днес. Но той все пак е разтревожен, защото в неговите очи антисемитизмът не е явление, останало в далечното минало: „Не сме способни да извлечем поуки от миналото. Четем за него и си казваме: слава богу, че не ни се е случило на нас. Напълно естествено е, че хората не могат да споделят едно и също мнение, но те все някак да се разбират помежду си – без значение от каква националност са или каква религия изповядват, казва още Ралф.

Реклама