Върховенство на закона: това тревожи ЕК в България | Новини и анализи от България | DW | 20.07.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Върховенство на закона: това тревожи ЕК в България

Огромната власт и безотчетност на главния прокурор в България будят тревога, за пореден път отчете ЕК. Познато звучат и останалите заключения в новия Доклад за върховенството на закона. Ето какво пише в него:

Липсата на отчетност и контрол над работата на главния прокурор, недостатъчна борба с корупцията на високите етажи на властта, силното политическо влияние над медиите - това продължават да са най-сериозните проблеми на правовата държава в България за поредна година. Заключенията се съдържат в Доклада за върховенство на закона, представен от Европейската комисия днес. 

Властта и влиянието на главния прокурор будят тревога 

Докладът констатира, че доверието в съдебната власт в България продължава да спада. Едва 31% от българите смятат, че нивото на независимост на съда и прокуратурата е добро. 

Редакцията препоръчва

Липсата на възможност за ефективно разследване на главния прокурор е дългосрочен проблем, констатиран не само от Европейската комисия, но и от Европейския съд по правата на човека и Съвета на Европа. Правомощията на главния прокурор и позицията му във Висшия съдебен съвет засилват неговото влияние и в двете институции. 

След като през май Конституционният съд обяви за противоконституционни текстовете в Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт, с които трябваше да бъде въведена фигура на прокурор, който може да разследва главния, проблемът е все така належащ, става ясно от заключенията на Брюксел. Съветът на Европа пък е констатирал, че въпросните промени в закона са криели рискове, тъй като сериозното влияние на главния прокурор може да доведе до контрол над кандидатите за специален прокурор и назначаването на такъв. 

В документа, който обхваща периода след предишния доклад, публикуван през септември 2020-а година, се казва още, че структурата и работата на Висшия съдебен съвет също будят тревоги. Главният прокурор продължава да играе водеща роля в прокурорската колегия и дори в пленума. Главният инспектор и съставът на инспектората към ВСС продължават да не са сменени, въпреки че мандатът им изтече през април 2020 година. Назначението на съдиите на по-високи позиции не се случва чрез процедури с открита конкуренция, а дигитализацията на правосъдието изостава, отбелязват още авторите на доклада. 

Окончателните присъди за корупция на високите етажи все така липсват

Възприятието сред експертите и бизнесът е, че нивото на корупция в публичния сектор продължава да е високо. Въпреки че нова стратегия за борба с корупцията е приета за периода 2021-2027-а година, предизвикателствата пред ефективността на мерките, свързани с интегритета на публичната администрация, регламентирането на лобизма и защитата на разобличителите на злоупотреби са все така “значителни”. Макар разследващата дейност да е засилена, окончателните присъди за корупция по високите етажи остават малко. През декември Европейската служба за борба с измамите препоръча да бъдат възстановени 6 милиона евро заради предполагаеми злоупотреби със закупуване на автомобили от МВР, припомнят още от ЕК. 

Политиците влияят на медиите

ЕК: Безотчетността и липсата на контрол над главния прокурор будят загриженост

ЕК: Безотчетността и липсата на контрол над главния прокурор будят загриженост

И в този доклад медиите са посочени като основен проблем в България. Липсата на прозрачност за тяхната собственост отново тревожи Европейската комисия. Работната среда и сигурността на журналистите също не се е подобрила. Все така проблематична е липсата на гаранции за прозрачно разпределение на държавната реклама. Политическата намеса в медиите, особено в телевизията и вестниците, е сериозен проблем. На политиците и партиите продължава да е разрешено да притежават различни издания и електронни медии, отбелязват авторите на доклада. 

Законодателството се приема без обществено обсъждане

Липсата на обществено обсъждане консултации и оценка на въздействието продължават да са проблем при законодателството, се казва още в доклада. В повечето от предложените законопроекти няма информация за обществени консултации или дискусии, организирани от народните представители или правителството, за да адресират проблемите и причините за приемането на конкретен законопроект. Приемането на ключови промени в законодателство чрез преходните и заключителни разпоредби в други нормативни актове отново е посочено като проблем.  

Подобно съдържание