Възходът на Вестервеле | Начало | DW | 09.09.2013
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Начало

Възходът на Вестервеле

Една силна канцлерка и един неопитен външен министър - как функционира въобще тази комбинация? Бетина Маркс отправя поглед към последните четири години на германската външна политика.

На изборите през 2009 година често осмиваният преди това Гидо Вестервеле постигна нечуван успех за партията си. Тогава Свободните демократи спечелиха почти 15 процента от гласовете, а Вестервеле стана вицеканцлер и външен министър. Наблюдателите заговориха за триумфален възход.

Стартът му обаче не беше гладък. Много често Вестервеле се намесваше във вътрешната политика, без да обръща достатъчно внимание на ресора си. Натискът върху него се засили и в началото на април 2011 година той се отказа от председателския пост в партията на Свободните демократи и подаде оставка като вицеканцлер. Ето, че вече можеше да се посвети изцяло на външната политика. С успех, както твърди председателят на комисията за външна политика Рупрехт Поленц от ХДС: "Всички виждат, че Вестервеле е отдаден изцяло на външната политика и ангажирано застъпва националните интереси в една все по-споена Европа. Вестервеле е убеден мултилатералист, т.е. не се застъпва за национални германски солови акции."

Министър на неудобните решения

Политологът Гюнтер Хелман споделя становището на Поленц. "Междувременно Вестервеле се справя много добре като външен министър, въпреки че при Меркел той няма голяма свобода на действие. Канцлерката вече има такава рутина в управлението, че за Вестервеле е трудно да печели точки", обяснява политологът от университета във Франкфурт. Към това се прибавя и фактът, че канцлерството придоби повече външнополитически компетенции след подписването на Лисабонския договор от 2007 година. Ангела Меркел използва много умело своята позиция във властта и пробутва на външния си министър по-неудобните външнополитически решения. Особено ясно това пролича по време на гласуването на казуса Либия от Съвета за сигурност на ООН през март 2011 година. При гласуването за създаване на зона забранена за полети в либийското въздушно пространсто, Вестервеле се въздържа заедно с постоянните членове с право на вето - Русия и Китай. Тогава той си навлече критиката на политическите противници и медиите, макар че политологът Хелман смята, че зад това решение стоят Ангела Меркел и министърът на отбраната Томас де Мезиер.

Критиците от редиците на Социалдемократическата партия (ГСДП) обвиняват Вестервеле, че като външен министър не е успял да формулира акцентите на германската външна политика. "В представената през 2012 година външнополитическа концепция на федералното правителство, Вестервеле обяви страни като Китай, Казахстан и Малайзия за стратегически партньори - без да се съобрази с нарушаването на човешките права и демократичните ценности в тях", твърди Ролф Мюнцених, външнополитически експерт от ГСДП.

Deutschland Bundestag Angela Merkel und Außenminister Guido Westerwelle

Меркел използва умело своята позиция във властта и пробутва на външния си министър по-неудобните външнополитически решения

"Доктрината Меркел"

Вестервеле встъпи в длъжност с обещанието да се бори срещу ядреното въоръжаване. Този стремеж обаче влиза в противоречие с факта, че Федералната република доставя оръжия в кризисните региони като Арабския полуостров. Но и тук тежката дума има Ангела Меркел.

През юли 20111 година съветът за сигурност към Бундестага трябваше да вземе решение за доставката на 200 бойни танка на Саудитска Арабия. Малко преди това войски на Саудитска Арабия навлязоха в Бахрейн, за да помогнат на краля да потуши въстанието срещу режима.

Решението за доставката на танкове за Рияд спада към т.нар. "Доктрина на Меркел", според която вместо да изпраща войници в кризисните региони, Германия може да снабдява регионалните сили с оръжия. През октомври 2011 в реч пред фондация "Кьорбер" Меркел за първи път оповести тази нова външнополитическа линия на правителството.

Медиите в страната многократно критикуват Меркел за нейния курс. Председателят на комисията за външна политика Рупрехт Поленц отхвърля тези обвинения. "Германия е дислоцирала 6 000 войници в чужбина и мисиите на Бундесвера са легитимни съгласно международното право", казва той. Също и външният министър Гидо Вестервеле стои твърдо зад "Доктрината на Меркел" за ненамеса. "Военните операции не могат да бъдат нормално политическо средство. Те трябва да останат изключение. По-добре да бъда критикуван, отколкото да бъда обвиняван, че изпращам лекомислено германски войници в чуждестранни военни мисии", казва той.

Автор: Б. Маркс, К. Цанев/Редактор: М. Илчева

Редакцията препоръчва