Възниква ли троен съюз между Гърция, Турция и Германия? | Новини и анализи от Европа | DW | 13.03.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Възниква ли троен съюз между Гърция, Турция и Германия?

Бежанската криза сближава Атина и Анкара, които имат интерес да си сътрудничат и да не позволят да бъдат капсулирани покрай бежанската криза. А също и Берлин. Възможен ли е нов, троен съюз помежду им?

Интервю на А. Файлке с Гералд Кнаус, експерт за Югоизточна Европа от мозъчния тръст "Европейска стабилизационна инициатива (ESI)

ДВ: Турция предложи да приема обратно бежанци от Гърция, ако в замяна на това ЕС приема за всеки върнат бежанец по един сирийски бежанец от Турция. Как оценявате това предложение?

Гералд Кнаус: Това е едно честно предложение. Важно е това предложение да бъде осъществено в съзвучие с гръцките и европейски закони. Те постановяват, че бежанците, достигнали до гръцките острови, могат да бъдат връщани в Турция, ако страната е готова да ги приеме обратно. Тази схема функционира само тогава, когато те не подадат молба за предоставяне на убежище. А всеки бежанец има правото да подаде индивидуална молба за убежище. Тогава тя може да бъде разгледана бързо, защото за бежанците Турция е сигурна трета страна. Трябва да сме наясно, че може да бъде постигнато още много с реформи и финансова подкрепа от ЕС за подобряване на условията на бежанците в страната. Понастоящем условията за бежанците в Гърция са по-лоши в сравнение с тези в Турция.

ДВ: Склонен ли е ЕС на компромиси спрямо Турция, или той се оставя да бъде изнудван от Анкара?

Гералд Кнаус: Твърде нагло е да се твърди, че Турция се опитва да изнудва ЕС, когато става дума за бежанците. Защото Турция е страната, която е приела най-много бежанци - много повече от която и да било европейска страна. Същевременно ЕС иска Турция да задържи бежанците на своя територия. И когато Турция казва, че има нужда ог финансова помощ от ЕС, който е заинтересуван от това, не може да се говори за изнудване. При това Анкара изисква допълнителни средства чак за 2018 година. От друга страна е ясно, че ЕС не може да ускори присъединителния процес като подарък за това, че Турция помага в решаването на бежанския въпрос. Турция иска да бъдат отворени още глави в присъединителния процес. Тя обаче може да стане пълноправен член на ЕС, едва след като всички 28 страни-членки одобрят всички глави в преговорния процес. Но засега е твърде рано да се говори за това.

ДВ: Каква стратегия преследва Турция в средносрочен и дългосрочен план?

Гералд Кнаус: Турция има две цели. Турция не иска да бъде изоставена сама в бежанската криза, защото изхожда от презумпцията, че ще пристигат още повече бежанци. Турция иска да бъде сигурна, че няма да бъде превърната в бежански лагер на Европа. И че сега ще получи повече помощ от Европа. Втората цел на Турция е да бъде в добри отношения с Германия. Турция има интерес в ЕС да имат успех противниците на ислямофобската, антимиграционна политика и антимюсюлманска реторика, като Германия. Ако споразумението между Турция и ЕС се провали, единствената алтернатива за Брюксел би била да издигне нова стена на Балканите и да капсулира както Турция, така и Гърция. Много средноевропейски страни работят интензивно в тази посока.

ДВ: Как оценявате шансовете за съюз между Гърция, Турция и Германия, който да се противопостави на политиката на капсулиране?

Milica Delević

Гералд Кнаус

Гералд Кнаус: Надявам се, че сближаването между Германия и Турция ще доведе до подобряване на отношенията между двете страни. Предпоставка за това обаче е, Турция да продължи започнатото преди няколко години, тоест да работи за подобряване на човешките права. И ние трябва постоянно да ѝ напомняме за това. Можем да се надяваме, че положението в Егейско море ще се успокои, когато в бъдеще турските власти работят заедно с гърците по гръцките острови. И когато Гърция и Турция разберат колко е важно това сътрудничество. Всъщност, границата с Гърция е най-сигурната и приятелска граница за Турция. А иначе около Турция бушуват конфликти, тя е заобиколена от слаби държави и врагове.

ДВ: Страните-кандидати за членство в ЕС участват в затварянето на границите. какво означава това за тях?

Гералд Кнаус: Във всяко отношение представата, че чрез огради и заграждения може да бъде спрян притокът на бежанци, е катастрофа за балканските държави. Почти съм сигурен, че те няма да успеят, защото трафикантите ще намерят нови маршрути. Освен това в Скопие или Белград си задават въпроса дали подходът на ЕС към тях ще бъде същият, както към Гърция днес. И какво могат да очакват като пълноправни членове на съюза.

* Австрийският експерт за Югоизточна Европа Гералд Кнаус е ръководител на мозъчния тръст "Европейска стабилизационна инициатива /ESI/ с офиси в Берлин, Брюксел, Истанбул и Виена.

Реклама