Вцепенение | Новини и анализи от България | DW | 03.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Вцепенение

Примерите за заграбване и плячкосване на България са неизброими и са всеки ден пред очите ни. Но не се забелязват тълпи гневни хора, които да търсят сметка за каквото и да било, пише Иван Бедров в коментара си.

„Виждам, че младите хора у нас са изпаднали в някакво странно вцепенение. Добре би било да разберат, че без протести и общи действия нищо няма да се промени към добро. Апатията и бездействието са възможно най-лошите съветници и на никого не са помогнали да живее по-добре.“ Това написа в блога си популярният дисидент от края на комунизма и началото на демократичните промени Николай Колев - Босия. Преди това беше уведомил общината, че ще протестира пред Народното събрание, и публично беше обявил в какво точно ще се изразява протестът му: в мятане на развалени домати по сградата на парламента. И го направи за пореден път.

Босия променя поводите за соловите си акции, а честото му присъствие пред Народното събрание постепенно се превръща в детайл, който вече не интересува никого. Дори провокира насмешки по негов адрес. Въпреки това констатациите за вцепенение, апатия и бездействие на народа са болезнено верни. Свидетелствата за разграбване на публичен ресурс и за неизпълнение на основни задължения на властта са всеки ден пред очите ни. Това обаче впечатлява публиката най-много дотолкова, че да не смени канала с дистанционното. Не се забелязват тълпи гневни хора, които да търсят сметка за каквото и да било.

Кражби на показ

От седмица най-атрактивната тема по българските телевизии са излишно скъпите автомобили, купувани от общините в България. Така зрителите видяха чисто новата спортна кола за 150 хиляди лева на кмета на Балчик, за 139 хиляди - на кмета на Венец, за 110 хиляди - на кмета на Девня... Списъкът продължава. Разбира се, че това е направено напълно законно и не може да бъде наричано с някой от изразите в Наказателния кодекс, но помежду си хората описват подобни случаи с една дума - кражба.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Ivan Bedrov

Иван Бедров

Лошата новина в случая обаче е не цената на колите, а безразличието на избирателите на тези кметове. Няма съобщение от нито една от споменатите общини, в което да се казва, че двама, десетина или стотина граждани са се възмутили публично. Демонстрирали са пред сградата на администрацията. Причакали са кмета, за да му поискат обяснение. Хвърляли са развалени домати по кметството. Нищо такова не се случва. Възмущението си остава вкъщи пред телевизора, а кметовете продължават да организират обществените поръчки според моментния им интерес - вчера автомобил, днес строителство, утре доставка на гориво. Избирателите дори не се интересуват колко от техните пари и по какъв начин изчезват.

Подготовка за кражба на изборите беше разкрита покрай данните за адресните регистрации. Хората, които през тази година са решили да се регистрират по села и паланки, са 40 хиляди повече в сравнение с миналата година. Обяснението е, че през 2015-а има избори. Но от показаните по някои медии села не се чува за недоволство. Няма новини за гневни селяни, които принуждават кмета си да заличи всички фантоми. Не летят домати, не се чуват скандирания дори. За откраднати керемиди се блокират пътища и се вика телевизия, за открадната община - не.

В защита на статуквото

Примерите са неизброими. Половината от 40-хилядния град Кърджали отново бе няколко дни без вода - заради авария на водния цикъл. Това не се случва за първи път, а за проекта бяха похарчени 70 милиона лева. Но и този път гневни граждани не отидоха при кмета или областния управител, за да попитат кой и как е похарчил парите им така, че те отново да нямат вода.

Вцепенение, апатия и бездействие. Проучванията показват, че нито една институция от властта не събира повече доверие, отколкото недоверие. Само един от петима мисли, че полицията си върши работата. Само един от десетима мисли, че съдът и прокуратурата си вършат работата. Тоест, никой не харесва настоящата ситуация. И въпреки това не предприема нищо, не се възмущава от заграбването и плячкосването на държавата. В този момент властелините на статуквото се изправят срещу всеки, който иска да премести едно камъче и да го сложи другаде. Мнозинството в това време е заето. Да мълчи.

Редакцията препоръчва