Втренчени в съседския двор | Новини и анализи от България | DW | 12.07.2015
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

Втренчени в съседския двор

Сърдим се, когато чуем популярни клишета за Балканите. Не ни харесва и да ни слагат в общия "кюп" редом със съседите ни, в чиито дворове обаче все завистливо надничаме. Защо не харесваме себе си? - пита Мирела Иванова.

По време на кървавия разпад на бивша Югославия все се тюхкахме, че не сме националисти като сърбите, от преди година все въздишаме по провосъдието на Румъния, а отскоро ни е яд, че ето на, гърците пак "ще изиграят" Европа, ще им опростят дълговете и прочие - едно нездраво, мързеливо и завистливо надничане в двора на съседите. Защо не харесваме себе си, защо не се вгледаме в добрите си качества и не положим усилия да ги разгърнем и да изградим България такава, каквато ни се иска?

Липсва ни сръбския национализъм ли?

По време на страшния и окървавен разпад на бивша Югославия, все се намираше някой да се провикне от трибуна или трапеза: „Сърбите са големи националисти, имат голям дух и затова не се дават без бой. А ние сме овце, не проляхме и капка кръв, затова няма да се оправим!” Да, смайващото българско търпение е нарицателно, то обяснява доста от бедите ни. Основната по моему е, че ни дистанцира от собствения ни живот: пред очите ни години наред страната, нейните ресурси и нашият труд бяха разграбвани напълно безобразно от политически и борчески върхушки, от явни и тайни икономически и ченгесарски шмекери, а ние го приемахме сякаш е в реда на нещата, без да се намесим, камо ли да се разбунтуваме. Стремежът на повечето българи бе да се справят и спасят кой както може, да оцелеят от днес за утре, индивидуално, на дребно и разпарчетосано: не се надигнахме като общност да поискаме бъдещето си от тези, които го присвоиха през годините под носа ни. Такъв национализъм, с градивна цялостна визия, наистина ни липсва. Затова и със завистливо цъкане го припознаваме у сърбите, без обаче да се замисляме, че стихията му съдържа в себе и твърде много опустошителни и неизцелими рани.

Румънците и тяхната „Маковейка”

От година насам, заедно с упоритото говорене за неотложна съдебна реформа, вече се говори и за успеха в борбата с корупцията по високите етажи на властта в съседна Румъния. „ Румънците ни изпревариха, защото вкараха всичките си политици в затвора” е обичайното черно-бяло твърдение, което може да се чуе и прочете къде ли не. Какво точно пречи на уж независимата ни съдебна система да се реформира, за да заработи, да породи у българите доверие и усещане за справедливост - да не би пък липсата на авторитетни юристи или липсата на контекст, в който да се изгради и реализира авторитетът, след като „злите сили” по мнението на Татяна Дончева, са разставени по върховете на съдебната система от 2003 насам…

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Mirela Ivanova

Мирела Иванова

Сега пък и гърците с тяхното „охи”

За капак на нашето самоохленчващо се несъстояване гърците влязоха в революционна ситуация, каквато с таен копнеж бихме искали да предизвикаме и ние. „Тия византийци пак ще измамят Европа и ще я принудят да им опрости милиардите дългове!” е формулата, която ни запраща в мечтаната балканска Аркадия, където се пенсионираш на 40, пиеш си узото, респективно ракията, и пет пари за нищо не даваш, хеле пък за данъци. Кой може да ти „подари” подобен стандарт е съвсем друг въпрос и разумният му и обоснован отговор не вълнува псувачите в България. Защо съседите ни се привиждат толкова „добре устроени” в своите избори и дадености, е загадка. Вероятно защото е много по-лесно да се тюхкаме и да си цапкаме многословно из блатцето на завистта и ненавистта, вместо да принудим политиците си да работят по-отговорно и непрекъснато да изискваме от тях повече възможности и за своята по-отговорна и посветена работа.

Редакцията препоръчва