Втората вина на Германия | Новини и анализи от Европа | DW | 12.10.2016
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

Европа

Втората вина на Германия

И досега си знаехме, че много бивши нацисти са били на държавна служба и в следвоенна Германия. Но в правосъдното министерство те се оказват толкова много, че дори историците сега са искрено изненадани.

Deutschland Richter am Volksgerichtshof Hitlergruß (picture-alliance/akg-images)

Много съдии от нацистко време са останали на държавна служба и след 1949 г.

Един от най-показателните случаи е този на Едуард Дреер - бивш държавен прокурор в специализирано съдилище в Инсбрук, а по-късно високопоставен служител в Министерството на правосъдието на все още младата Федерална република. Той се числи към онези юристи, които след 1945 г. бързо правят кариера.

Редакцията препоръчва

Дреер обаче не се е страхувал от наказателно преследване, защото, като служител в правосъдното министерство, той лично се е бил погрижил за спокойствието на хиляди съдии от нацистко време - неговото собствено включително, макар че историците приписват на Дреер най-малко 17 постановени от него смъртни присъди в духа на нацистката идеология. 

Системата се сменя, не и служителите

Независима комисия от историци и юристи е проучила архивите на правосъдното министерство в периода 1949 - 1973 година. Според Манферд Гьортемакер, професор по нова история в университета в Потсдам, мащабите на проблема са шокиращи. "В някои от отделите на правосъдното министерство са работили практически само служители с нацистко минало", казва той. Цифрите са не по-малко стряскащи: от 170 юристи на ръководни постове в министерството след войната, 90 са притежавали членски карти на NSDAP, а 34 са били щурмоваци от отрядите SA, сочи изследването "Досието Розенбург", наречено на името на двореца "Розенбург" в Бон, където се е помещавало Министерството на правосъдието в следвоенна Германия.  

Представяйки проучването, сегашният министър на правосъдието Хайко Маас отбеляза следното: "Във все още младата Федерална република очевидно опитът в системата на нацисткото правосъдие е бил ценен много повече, отколкото демократичните възгледи на служителите."

Manfred Görtemaker Historiker aus Potsdam (picture-alliance/dpa/R. Hirschberger)

Историкът проф. Гьортемакер е съавтор на изследването "Досието Розенбург"

Инфилтрирането на толкова много бивши нацисти в системата на правораздаването в следвоенна Германия не е останало без политически последици, показва ясно проучването. Така например след 1949 г. юристите с нацистко минало са правели всичко възможно да пречат на наказателното преследване на нацистки престъпници. "Няма нито един съдия или прокурор, който след 1949 г. да е бил привлечен към отговорност за престъпленията си по време на Третия Райх", посочва по този повод проф. Гьортемакер. Правосъдието, тъй да се каже, колективно се е самоамнистирало, като централна роля в това е изиграл т.нар. "Отдел за правна защита" към правното ведомство. Той е предупреждавал укриващи се в чужбина бивши нацисти срещу евентуално наказателно преследване. "Това означава, че Министерството на правосъдието е участвало пряко във възпрепятстването на дирене на съдебна отговорност от нацистките престъпници", казва Гьортемакер.  

По думите му, юристите с нацистко минало са действали особено дръзко, когато се е налагало да осуетят наказателно преследване срещу самите тях. Видни юристи, между които и Едуард Дреер, целенасочено са настоявали за законови промени за намаляване на срока на давност за нацистките престъпления. "Вследствие на това хиляди, дори десетки хиляди съучастници в престъпления са останали ненаказани", посочва Гьортемакер.

Обезщетения за несправедливо осъдени?

Deutschland Rosenburg ehemaliges Bundesjustizministerium in Bonn Kessenich (picture-alliance/dpa),

В правосъдното министeрство в двореца "Розенбург" в Бон са работили и много бивши нацисти

Освен това някои закони не са били денацифицирани в нужната степен, твърдят историците. Така например дискриминацията на хомосексуални, синти и роми в Третия Райх е продължила да съществува и във Федералната република. Преследването на хомосексуални след 1945 г. например е стъпвало на параграф 175 от наказателното право, останал още от нацистко време, според който сексът между мъже е съдебно наказуем. През 1960-те години много страни в света правят законодателни промени в това отношение, но юристите в германското правосъдно министерство продължават упорито да настояват, че хомосексуалността трябва да остане наказуемо деяние, използвайки аргументи от нацистко време. 

Жертвите на това несправедливо правосъдие трябва да бъдат реабилитирани и да получат обезщетения, подчерта при представянето на проучването правосъдният министър Маас. До премахването на въпросния параграф през 1994 г. близо 50 000 души са били осъдени въз основа на него. Това са 50 хиляди неоснователни присъди, които с поправка в закона ще бъдат отменени. 

 

 

Реклама