″Всяка вечер лягам с мисълта дали ще се събудя отново″: как военният конфликт съсипа живописното селище Широкине | Новини и анализи от Европа | DW | 23.05.2021
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

"Всяка вечер лягам с мисълта дали ще се събудя отново": как военният конфликт съсипа живописното селище Широкине

Някога Широкине е привличало туристи с живописните си плажове. Днес селището е призрачно място, почти разрушено от конфликта между проруските сепаратисти и украинската армия. Конфликт, за който Европа често забравя.

В миналото жителите на село Широкине са живели от туризъм. При това не лошо. Но конфликтът в Източна Украйна превърна китното курортно селище в призрачно място. Фронтовата линия се намира недалеч от него, а местните жители се опасяват от разрастване на сраженията.

Идилия, превърната в антиутопия

Широка плажна ивица и прекрасни условия за семеен отдих на брега на топлото Азовско море: природата край Широкине сякаш те кани на почивка на това място, разположено недалеч от пристанищния град Мариупол в Източна Украйна.

Но тъжната действителност прогонва всяка мисъл за отдих в малки и спретнати хотелчета на първа линия край морето, за красиви залези и вечерни коктейли. "Внимание! Не стъпвайте на плажа, опасност за живота!", казва украинският офицер, който придружава екип на германската телeвизия ARD.

Причината: възможно е плажът да е миниран. Повишено внимание се изисква от репортерите и когато решават да огледат един полуразрушен хотел, защото под руините е възможно да има неизбухнали гранати. Хотелите, къщите, селището като цяло - всичко е почти напълно разрушено. Конфликтът е оставил своя отпечатък навсякъде - в дупките във фасадите на сградите и в рухналите покриви. От хотелската кухня не е останало почти нищо, а на някогашната детска площадка люлките ръждясват. Някой очевидно се е пошегувал и е поставил две коктейлни чаши върху една стена.

Конфликт, продължаващ над седем години

Широкине се намира в района на Донецк, само на няколкостотин метра от фронтовата линия. Там проруски сепаратисти, подкрепяни къде тайно, къде явно от Русия, се бият срещу украинската армия - една война, която до голяма степен е забравена от Запада. В нея от 2014 година насам са убити повече от 13 хиляди души в районите на Донецк и Луганск. Според международното право, двете области са украински, но сепаратистите искат да ги присъединят към Русия. Всеки ден се водят престрелки, без никакви изгледи за скорошно примирие. 

Преди в Широкине са живеели 1500 души, при това съвсем не лошо - основно от земеделие и туризъм. Селището е имало училище, 4 магазина за хранителни стоки, един за мебели и дори собствена пивоварна. Още по съветско време тук имало курортен комплекс, в който хората идвали на почивка, по-късно местните жители започнали да дават стаи под наем на туристи. И те идвали масово - от цяла Украйна, но също така и от Русия.

Днес плажовете на Широкине пустеят.

Днес плажовете на Широкине пустеят.

За жителите на Широкине няма връщане назад

Селището е почти разрушено по време на сраженията през 2014-2016 година. Малкото къщи, които не са изравнени със земята, днес са празни. Хората са избягали и никой от тях не мисли за връщане в селото. Процъфтяващото едно време Широкине днес е превърнато в село призрак, в което може да се влиза само с официално разрешение и с военен придружител. Задължително е носенето на каска и бронежилетка.

Много от тукашните жители са избягали в съседното село, в което също има разрушения, но не толкова големи. Преди Леонид е давал стаи под наем на туристи. 67-годишният мъж казва, че са пристигнали достатъчно летуващи. А днес се изненадва, ако изобщо чужда кола влезе в селото. Днес преживява от риболов. Уловената риба той осолява, а в градината си отглежда зеленчуци. Но из полето не може да се движи свободно, защото навсякъде има табелки, предупреждаващи за опасност от мини.

Покривът на къщата му частично е бил разрушен от паднали гранати, преди да си го поправи сам. "Изглежда хората свикнаха с войната и си мислят, че тя скоро ще приключи. Каква заблуда. Ето, вчера отново имаше обстрел", възмущава се Леонид.

"Разрушиха всичко"

Неговата съседка Людмила e пострадала по-сериозно: "Разрушиха всичко – покрива, гаража, прозорците, вратите. Мебелите бяха изхвърчали навън на улицата. Три точни попадения", спомня си 69-годишната жена. Съпругът ѝ получил сърдечен пристъп, нямало кой да му помогне и той починал.

Самата тя е с увреден слух от експлозиите през онази нощ. "Пожелавам си мир. Президентите на двете страни трябва да седнат на една маса и да се разберат, за да приключи най-сетне всичко това. И за да не си лягам всяка вечер с мисълта дали ще се събудя отново на сутринта. Дали няма пак да ни бомбардират", казва Людмила.

Но засега мир в Източна Украйна не се очертава. Точно обратното: след струпването на многочислени руски бойни части по границата с Украйна напрежението допълнително ескалира.

Подобно съдържание