Всичко тръгва от Александър Велики | Новини и анализи от Европа | DW | 25.01.2019
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

Европа

Всичко тръгва от Александър Велики

След като Скопие прие компромиса за името на Македония, сега и парламентът в Атина одобри решението. Нека си припомним откъде тръгва спорът между двете съседни държави:

За да разберем по-добре този единствен по рода си спор в цяла Европа, трябва да се върнем назад в историята чак до Александър Велики.

Редакцията препоръчва

Роден в античния регион Македония, той е бил ученик на Аристотел, който - заедно със Сократ и Платон - е смятан за баща на гръцката философия. Александър Велики обаче е бил и смел пълководец, водил успешни войни срещу персите и стигнал в походите си чак до Индия. Мнозина в Гърция го почитат като "най-великия грък на всички времена". След смъртта му през 323 година преди Христа империята му се разпада и на много места следите от тяхното гръцко минало бързо биват заличени - особено в Азия.

От поне 400 години понятието "Македония" се използва за обозначаване на един голям географски регион в Югоизточна Европа, който дълго време е бил под османско владичество. След Първата световна война голяма част от него, заедно с неговия естествен център Солун, остава в Гърция. А след Втората световна война комунистите създадоха югославската федерация, която има обща граница с Гърция, и чиято най-южна провинция е "Република Македония". Със същото име Бившата югорепублика обяви своята независимост след разпадането на Югославия през 1991 година.

В Скопие пък смятат Александър Велики за "най-великия македонец на всички времена". По този повод политологът Йоргос Цогопоулос казва, че така започва и същинският спор между двете съседни страни - след края на Студената война. "Гърция смята, че това вреди на нейните икономически интереси и се опасява от възможни териториални претенции, тъй като в чисто географски смисъл Македония включва райони в три съседни държави - в бившата югорепублика, в Гърция и - не на последно място - в България", казва той за ДВ.

Гръцката "грешка"

Дали обаче северните съседи на Гърция действително предявяват териториални претенции към нея?

Bildergalerie Skopje (DW/A. Feilcke)

Паметникът на Александър Велики в центъра на Скопие

В началото на 20-и век националистическото движение ВМРО действително се стреми да обедини "цяла Македония", заедно със Солун. След обявяването на независимостта през 1991 година първият президент на младата република Киро Глигоров подчерта изрично, че в неговата страна живеят славяни, които нямат много общо с гръцките съседи. Това беше и опит за успокояване на скептиците от другата страна на границата. И за малко спорът да бъде решен: с посредничеството на ЕС, през 1992 Глигоров и тогавашният консервативен премиер на Гърция Константинос Мицотакис почти се бяха разбрали за името "Нова Македония", но в последния момент гръцкият премиер се разколеба - явно от страх, че неговата партия няма да приеме компромиса.

През 1995 двете страни постигнаха компромис - с посредничеството на ООН Атина и Скопие временно се разбраха за името "Бивша Югославска Република Македония". В Гърция то бързо се наложи, докато в останалата част на света използваха понятието "Република Македония". Политологът Цогопоулос смята, че Гърция е направила грешка, след като не е подела, или не е искала да подеме инициатива за постигане на компромис. "С течение на времето все повече страни признаха съседната страна под вписаното в нейната конституция име. От решаващо значение беше това, че през 2004 г. САЩ също признаха името "Република Македония".

Условие за членство в НАТО и ЕС

Mazedonien Namensstreit Zoran Zaev Alexis Tsipras (Reuters/S. Nenov)

Те постигнаха компрромиса за името - министър-председателите Зоран Заев и Алексис Ципрас

Гърците обаче имаха още един коз в ръцете си: те можеха да блокират с вето присъединяването на съседната държава към НАТО или ЕС. След натиск от Атина, през 2008 година НАТО обяви, че решаването на спора за името е условие за приемането на страната в пакта. Правителството в Скопие подаде жалба срещу незаконното, от негова гледна точка, блокадно поведение на Гърция. С това започваше нов ледников период в двустранните отношения. Поне така изглеждаха нещата тогава. Но се случи друго: управляващите консерватори в Атина за първи път се съгласиха, че думата "Македония" може да фигурира в наименованието на младата държава. В Скопие по същото време се формира мощна съпротива срещу авторитарния премиер Никола Груевски и след смяната на правителствата в двете страни изглежда бе настъпил идеалният момент за сближаване. През 2018 година гръцкият премиер Алексис Ципрас и македонският му колега Зоран Заев подписаха компромисното споразумение, според което северната съседка на Гърция ще се нарича "Северна Македония".

Политологът Цогопоулос смята, че споразумението открива напълно нови възможности за отношенията между двете страни - особено в туризма. "Пример в това отношение е гръцката авиокомпания Aegean Airlines, която от няколко седмици предлага директни полети от Атина към Скопие. Такова нещо не се е случвало никога в миналото", припомня той и допълва, че отношенията между двата народа винаги са били приятелски. "Като изключим спора за името, не сме имали никакви проблеми. Гръцките фирми действат активно в региона и са сред най-големите инвеститори и търговски партньори на съседната страна", заключава той.

Подобно съдържание

Реклама