″Всички срещу ДПС!″ | Новини и анализи от България | DW | 15.10.2014
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages

България

"Всички срещу ДПС!"

Новият лозунг „Всички срещу ДПС“ рискува да избоде очи, вместо да изпише вежди. Включително защото той крие много повече етническа нетърпимост, отколкото притеснение от гангстеризацията на страната, твърди Т. Ваксберг.

В новия парламент няма нито една партия, чужда на този апел, независимо дали той е отправян днес или в някакъв предишен момент. Въпросът е кога и защо съответната партия се втурва на борба с ДПС? И кога и защо тази борба утихва?

Другите за тях

Поне четири от формациите в този парламент са твърдяли в различни периоди от развитието си, че ДПС е антиконституционна партия, защото е „създадена на етническа основа“. Това са: БСП и части от АБВ, чиито най-разпознаваеми представители са казвали това още в началото на 90-те години, както и двете ултранационалистически формации „Атака“ и Патриотичният фронт – чрез онези свои представители, които са имали основание да обсъждат въпроса публично в предишни години. Това обаче не е пречило на „Атака“ да управлява с ДПС, нито пък на БСП/АБВ да управляват с нея даже два пъти.

Пета партия - "България без цензура" - построи цели две кампании върху отричането на ДПС, и то в рамките на само няколко месеца. Посланието беше смесено: ДПС беше държано отговорно едновременно за етническия му произход и за приноса му в разрастването на корупцията.

Мнението на шестата партия – ГЕРБ – е традиционно трудно за дефиниране, доколкото тази формация обикновено отправя взаимно изключващи се послания с крайно звучене. Въпреки това обаче може да се обобщи, че ГЕРБ редовно определя ДПС като етническа партия, но по-скоро внимава да не натоварва това твърдение с негативен смисъл. От ГЕРБ са посочвали (както и точно обратното), че ДПС е един корупционен механизъм.

Bulgarien Politik Parteien DPS Ljutvi Mestan GERB Boyko Borissov

И преди, и след изборите ГЕРБ остава твърдо на позицията, че коалиция с ДПС е невъзможна

Реформаторите са единствената формация, критикуваща ДПС от неетнически позиции. За партиите в Реформаторския блок е валидно мнението, че ДПС олицетворява олигархични интереси, които често пъти отстоява в ущърб на собствените си избиратели.

Събирането на всичко това под един покрив не може да създаде нищо по-различно от коктейл „Молотов“. Едно е да се бориш с модела „Пеевски“, а съвсем друго – да твърдиш, че този модел е зловещо дело на една етническа партия. Първото означава да обявиш война на мафията. Второто води до войни, в които страда всеки друг, но не и мафията.

Трите характеристики на ДПС

Двусмислието, което обитава ДПС, никак не помага за разграничаване на съпротивителните сили срещу него. Исторически, ДПС е партията на правата и свободите на най-пострадалата група български граждани – тези, които комунистическата власт лиши от име, биография и дом, обрече на емиграция и обяви за врагове. В годините на демокрацията обаче тази история се превърна много повече в инструмент за партийна пропаганда и печелене на гласове чрез насаждане на страх под мотото „ако не гласувате за нас, кошмарът може да се повтори“. Сякаш ДПС не е единствената партия в България, управлявала и съуправлявала в по-голямата част от 25-годишния преход.

Deutsche Welle Bulgarische Redaktion Tatiana Vaksberg

Татяна Ваксберг

Проблемът е, че след като възникна като партия на правата и свободите, ДПС се сдоби с още два етикета – на партия, чието ръководство е моделирано от бившата Държавна сигурност; и на партия, чието ръководство осигури картелния просперитет на модела #КОЙ? Тези три основни характеристики на ДПС нямат еднаква тежест и не водят до едни и същи последици, за да бъдат постоянно смесвани в един и същи протест. Третата е тази, която унищожава институциите, като ги превзема отвътре и подчинява на частен интерес, плъзвайки наведнъж из трите власти до пълна парализа на организма. Нищо друго не е по-смъртоносно.

Затова и апелът „Всички срещу ДПС“ е може би най-проблематичният елемент на задаващата се след изборите политическа криза. Не защото е лишен от основание, а защото предлага множество основания от нехомогенно естество, част от които – незащитими, а друга част – неотложни за решаване.

Редакцията препоръчва