Всички здрави нации си приличат, всяка боледува по своему. От какво боледува България? | Новини и анализи от България | DW | 11.07.2020
  1. Inhalt
  2. Navigation
  3. Weitere Inhalte
  4. Metanavigation
  5. Suche
  6. Choose from 30 Languages
Реклама

България

Всички здрави нации си приличат, всяка боледува по своему. От какво боледува България?

Така управлява Бойко Борисов - отстъпва пред всичко и всички. Затова първо наложи стриктни мерки, след това отвори всичко, а накрая върна някои забрани, пише в коментара си професор Ивайло Дичев.

Всички здрави нации си приличат, всяка боледува по своему - можеше да започне романа си Толстой днес. Там, където има доверие в институциите, възприемат мерки и ги спазват - с повече успех като в Германия или с по-малко като в Швеция. Най-възхитителна се оказа съседна Гърция: там хората разбраха, че скъпоценният им туризъм, който прави една четвърт от националния им доход, може да бъде запазен само при много строг противоепидемичен контрол и се подчиниха на жестока дисциплина.

Редакцията препоръчва

Борисов изигра танго в собствен стил

Съвсем различно е положението в Сърбия, където протестите против карантинните мерки стигнаха до щурм на парламента и накараха Вучич да се откаже от ново затягане. И така си останаха сърбите - с високия брой заразени, изпотрошения парламент и затворените граници на Гърция. Нашият Борисов изигра танго в собствен стил: първо обра лаврите с навременни мерки, които спряха вируса, после реши да се хареса на футболисти, абитуриенти и нощни барове като отвори всичко, накрая (вероятно притиснат от анулирането на туристически пътувания) върна някои противоепидмични забрани.

Не е трудно да видим, че зад това се крие нещо повече от естествения стремеж на балканският човек да си угажда на кефа. В Сърбия демонстрациите срещу наложените рестрикции прикриват едно растящо недоволство от властта, което вече не за първи път избухва в Белград. Вучич е обвиняван, че е организирал избори в ситуация на карантина, с които е отблъснал съзнателните граждани, направил е така, че да гласуват само твърдите ядра и съответно - осигурил шеметна победа за партията си.

В България пък г-н Борисов е под нарастващ натиск отвсякъде, може би усилен от изнервеното карантинно време, а може би и заради едно по-дълбоко разместване на поколенията в бизнеса. Като започнем от сериозни неща като свидетелствата на Божков за грандиозни подкупи, съмнителната помощ за ПИБ или охраната на завладения от Доган плаж и стигнем до готвения ритуален вот на недоверие или художествените му колажи, които хората весело си препращат. Нашият премиер по принцип така знае да управлява - отстъпва пред всички и всичко. За един вирус ли ще си рискува властта?

Протестиращи щурмуват сградата на парламента в Белград.

Протестите срещу противоепидемичните мерки в Сърбия "прикриват едно растящо недоволство от властта".

Коронавирусът - лакмус за местната политика

Накъдето и да се обърнете, Ковид-19 изважда напред спецификата на местната политика. Крайнодесните обвиняват мигрантите, ромите, прилепите и китайските комунисти. Други, като самодържеца Путин, избягват темата в опит да задържат и без това спадащия си рейтинг. Джонсън обърка всичко, както е на път да съсипе Брекзит, и само личното му боледуване съхрани известни симпатии на гражданите. Драматично разделени страни като САЩ и Бразилия се разделиха и по линията на вируса: носенето на маски се превърна в знаме, демонстриращо политическа идентичност - докато Байдън неизменно е с маска, всеки уважаващ себе си тръмпианец се чувства длъжен да пръска корони без да се стеснява, сякаш не е в общество, а в джунглата. Помислете - някакво странно обръщане е настанало на политическите полюси: либералите държат да се спазват предпазни мерки, консерваторите - напротив, искат тотално либерализиране. Темата си заслужава някоя политологическа дисертация.

Проф. Ивайло Дичев

Проф. Ивайло Дичев

Отривистото танго на г-н Борсов с вируса засега не позволява срещу него да се оформи антикарантинен фронт. Цялата магия на властта му досега е в това, че различните опозиции не успяват да се обединят - "Демократична България" не се понасят с БСП, лъжепатриотите (уж) са на нож с ДПС, София не разбира провинцията и тъй нататък. Недоволствата от мерките като че ли бяха ресурс за такова обединение, но пък как да се случи при тези резки зигзази? Ако политиката беше последователна, ясно - щеше да има недоволни от карантината или пък недоволни от нарастващия брой заразени.

Кой ще се изправи срещу Борисов?

Един идеен център на една антикарантинна позиция можеше да е добилият неочаквана слава доцент Мангъров, но гледам, че той май взе да се ориентира към АБВ. Ако ме пита, с г-н Трифонов би имал повече шансове за политическа кариера. Но май и харизмата му не е достатъчно голяма за лидер, а и не се противопостави достатъчно енергично на Борисов, даже веднъж цитира едно еротично внушение на премиера със задоволство. Знаем и, че монотематичните политически образувания нямат особен шанс - наред с борбата срещу карантината, от утре ще трябва да поиска отмяна на забраната за пушене в заведенията, после коланите в автомобилите, данъците, здравните застраховки и тъй нататък.

Въпросът се свежда до това може ли г-н Борисов да бъде бит на собствения си терен - с още по-голям популизъм, с още по-ловко угаждане на онова, което хората искат в един или друг момент? Или може би никакъв антикарантинен фронт не се очертава, а просто расте недоволство, което ни подготвя за един, тъй да се каже, по-сръбски вариант наесен?

Реклама