Все друг ни е крив

Коментар на Мирела Иванова:

В България се оказва много трудно да се организират и проведат избори /хеле пък 2 в 1/, чиито резултати да бъдат приети. Причини - безброй. Но още по-трудно е да се организира и проведе продължаващият след тях живот.

Един кмет от село Крум, Димитровградско, непреизбран за нов мандат, така се ядосал, че изтръгнал от селската детска площадка всички катерушки. Очевидно е обиден на ента степен, уязвено е чувството му на местен самодържец. Всъщност обидени колкото щеш: БСП е несъгласна с резултатите от президентския вот, разликата била постигната с напазарувани ромски гласове и затова оттук нататък щели наричат Плевнелиев “цигански президент”, категоричен е в изявленията си млад соцактивист. Обмисляли да подадат и жалба.

На кривата ракета космосът й е крив

Не съм забелязала бившите комунисти някога да забележат гредата в собственото си око - все търсят сламката в чуждото. Не им и минава през ум, че техният кандидат завинаги ще си остане обвързан с комсомолския апарат от една страна, от друга - възпитан и мек човек като Калфин очевидно е бил надъхан от червени пиари в неприсъщо му агресивно, на моменти до озъбеност, говорене.

Към това добавяме и вицекандидата в двойката с водевилната му борба за главна роля, и нескопосния до смехотворност клип, и неотстранимия фалш в излъчването на левицата, към който хората са доста чувствителни.
Трима кметове от различни политически сили - Янкова, Атанасов и Зеленогорски - също се обединяват в съмненията си за манипулиран вот на специална пресконференция. Може да е имало натиск на управляващите в трите големи града, но сигурно е имало и не дотам добро управление. Пловдив, например, допреди време втори по големина и значимост български град, се очертава като все по-западащо и безперспективно място, и дори уникалният старинен град вече се е превърнал в печална гледка на разрухата.

Победените свирят сбор за подривни дейности, изнасят се документи, валят вопли и хленчове, отправят се абсурдни упреци и квалификации, настъпват шумни политически разводи, а кметът от село Крум направо преминава към реваншистки действия.

Повечко разум едва ли ще ни навреди

Животът не започва и не свършва с нас, с дадената ни или отнета власт, не спира след отминалите избори. Хаотични, обраснали в подозрения тук и там, и категорични другаде, те настъпиха много яко по мазола един манталитетен недостатък на българите: все друг да ни е крив, все чуждата паница по-пълна да ни се вижда.

Трезвостта изисква и от победени, и от победители да продължат да работят за своите обществени каузи и да спазват отговорностите си по места и на “Дондуков” 2, да чуят призива на министър Томислав Дончев, който е твърде навременен. Защото бедна ни е фантазията какви бели и дерибейства могат да последват, какви партийни метли, какво страстно клеветене и омаскаряване пред чуждите посланици, какво безцеремонно незачитане на постигнатото дотук.

Всяка следизборна ситуация в България малко напомня годините подир 9 септември 1944: страх и насилническа шетня, елементарна и жестока комшийска отмъстителност. В суматохата да разтребим и започнем на гола поляна не е ясно дали няма да изгорят и качествените специалисти, и можещите люде по места, и хвърленият досегашен труд, и преполовените европроекти, и здравият човешки и политически разум, който все още удържа България като страна с бъдеще и перспективи за развитие.

Автор: Мирела Иванова, Редактор: Александър Андреев